Списание АГРОБИО ТЕХНИКА | брой 6, 2026г.

29 АГРОБИО техника 6'2026 животновъдство водещи специалисти от чужбина. Наред с това организираме специализирани обучения, информационни срещи с администрацията, международни конференции и бизнес делегации за посещение на водещи компании и производители в чужбина. Именно специализираните обучения са посочени от членовете на Съюза като събития с най-висок интерес. Темите включват биосигурност, хранене, хуманно отношение и управление на фермите. Автоматизацията и дигитализацията могат да дадат много по-голяма прецизност при управлението на фермите – при хранене, микроклимат, контрол на производствените показатели и ранно установяване на отклонения. За нас обаче технологията не е самоцел. Тя трябва да води до по-ефективно използване на ресурсите, по-добри условия за животните и по-устойчиво производство. Именно съчетаването на знания, практически опит и технологични решения създава възможности за по-ефективно и устойчиво развитие на стопанствата. На 9 и 10 септември се проведе четвъртото издание на международния форум Smart Poultry & Pig World. Кои технологични тенденции и актуални предизвикателства пред сектора бяха във фокуса на събитието и как бихте оценили значението му за българските производители? Подобни международни форуми са особено ценни, защото събират на едно място производители, експерти, научни среди и технологични компании. Това позволява не само да видим новите технологии, но и да обсъдим кои оттях могат реално да бъдат приложени в практиката. Сред основните направления са автоматизацията, дигиталното управление на фермите, прецизното хранене, мониторингът на здравния статус, управлението на микроклимата и по-ефективното използване на ресурсите. Всички тези технологии са свързани с основното предизвикателство пред сектора – да произвеждаме по-ефективно и устойчиво, без да правим компромис с биосигурността, качеството и хуманното отношение. Значението на форума е и в международния обмен. Българските производителитрябва да иматвъзможностда се срещат с колеги от други европейски държави и да виждат на практика какви решения работят при тях. Международните конференции и бизнес делегации са именно част от инициативите, които Съюзът определя като важни за развитието на сектора. Този обмен дава възможност технологичните тенденции да бъдат разглеждани през призмата на реалните потребности и предизвикателства пред производителите. Биосигурността и превенцията на заболяванията остават сред ключовите теми за птицевъдството, като все поактивно се обсъждати възможностите за ваксинация срещу високопатогенната инфлуенца по птиците. Как според Вас трябва да се развива подходът към превенцията и каква роля могатда иматновите научни итехнологични решения? Биосигурността трябва да остане първата линия на защита. Но опитът от последните години показва, че е необходим много по-комплексен подход към високопатогенната инфлуенца по птиците. Трябва да съчетаем строгите мерки за биосигурност, ранното откриване и контрол на заболяването, научните разработки и възможностите за превантивна ваксинация. Именнотук имаме сериозно притеснение – все още няма необходимата яснота относно разработването и прилагането на национална стратегия за ваксинация срещу високопатогенната инфлуенца по птиците. За производителите е изключително важно да има ясна и предвидима политика, защото подобна стратегия изисква сериозна подготовка и планиране. В дейността на Съюза за 2026г. ограничаването на разпространението на ВПИП чрез превантивна ваксинация по национално одобрен план е посочено като конкретна задача. Смятаме, че България трябва активно да следи европейския опит и да работи в тясно сътрудничество с колегите си от други държави. Новите технологии също могат да имат важна роля – както при мониторинга и ранното откриване на риска, така и при управлението на фермите. Затова ефективната превенция трябва да обединява биосигурността, научните решения, технологичния контрол и ясното планиране на мерките. В заключение, коище бъдат основните приоритети на Съюза на птицевъдите в България през следващите години и как си представяте развитието на българското птицевъдство в условията на ускорена дигитализация, нарастващи изисквания за устойчивост и хуманно отношение, промени в европейското законодателство и засилваща се конкуренция от внос от трети страни? Пред сектора стоят едновременно много възможности и много сериозни предизвикателства. Затова основният ни приоритетще бъде да бъдем активни както на национално, така и на общоевропейско ниво. В момента има значителна несигурност по отношение на бъдещото европейско законодателство. Все още се обсъждат промени, които могат да окажат сериозно влияние върху начина на производство. Един от примерите е евентуална забрана за отглеждане на птици в клетки. Обсъждат се и промени в изискванията за хуманно отношение по време на транспорт. Нашата позиция е, че всяка промяна трябва да бъде научно и икономически обоснована и да дава достатъчно време на производителите за адаптация. Не можем да говорим за устойчиво производство, ако не осигурим икономическа устойчивост на самите предприятия. Друг сериозен фактор са геополитическите конфликти и развитието на търговските отношения с трети страни. Следим с тревога ситуацията на пазарите извън ЕС и потенциалните последици отновитърговски споразумения. Особено внимателно следим и увеличаването на вноса на ниво ЕС. Европейските производители работят при изключително високи стандарти. Затова за нас е принципно важно продуктите, които влизатна европейския пазар оттрети страни, да бъдат поставени при реално равнопоставени условия. Не би било справедливо европейските производители да бъдат подложени на все по-високи изисквания, докато едновременно с това на пазара се увеличава вносът от държави, в които тези стандарти не се прилагат по същия начин. Сред основните европейски регулаторни рискове, които следим, са и изискванията за отглеждане на кокошки носачки и бройлери, ограничаването и отчитането на емисиите, антимикробната резистентности забраната за умъртвяване на мъжки пилета. И на първо място остава въпросът с високопатогенната инфлуенца и необходимостта от ясна национална стратегия за ваксинация. Въпреки тези предизвикателства аз съм оптимист за бъдещето на българското птицевъдство. Имаме модерни предприятия, квалифицирани производители и желание за инвестиции. Нашата задача като Съюз е да осигурим силен глас на сектора – в България и в Европа. Вярвам, че бъдещето е в съчетаването на технологии, устойчивост и конкурентоспособност, но това може да се случи само при предвидима регулаторна среда, справедлива конкуренция и активно участие на производителите във вземането на решенията, които определят бъдещето на европейското птицевъдство. Именно балансът между тези условия ще бъде определящ за способността на сектора да се развива устойчиво и да запази своята конкурентоспособност.

RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==