растениевъдство 27 АГРОБИО техника 3'2026 Р Е К Л А М А тения. Сензори в близък инфрачервен диапазон анализират хлорофилна активност, биомаса и азотен статус. Индекси като NDVI, NDRE и SAVI се използват за идентифициране на растителен стрес, който често остава невидим за визуален оглед. Технологиите вече не са ограничени до сателити и дронове. Част от тези сензори са монтирани директно върху трактори или пръскачки и измерват състоянието на културата по време на движение, което позволява почти мигновени корекции в приложението на ресурси. Интернет на нещата допълва начина, по койтотези измервания се използват. Вместо отделни устройства, фермата функционира като свързана сензорна мрежа. LoRaWAN и NB IoT комуникации позволяват нискоенергийно предаване на данни отполетата към централизирани платформи. Данните постъпват почти в реално време и могатда задействат автоматични действия. Например при спад на почвена влажностпод зададен праг се активира напоителен цикъл. Това въвежда логика на автоматизирано управление, а не просто наблюдение. Нарастваща роля имат и мобилните диагностични системи. Ръчни спектрометри, мично управление. Една такава система може да комбинира прогноза за валеж, модел за минерализация на азот и текуща почвена влага, за да изчисли оптимален прозорец за подхранване. Това е фундаментална промяна в агрономическата практика, при която решенията се основават на моделиране, а не единствено на опит и периодични наблюдения. Сензорни системи и мониторинг на почва, растения и микроклимат Прецизното земеделие е немислимо без инфраструктура за непрекъснато събиране на данни отполето. Основата натази инфраструктура са сензорните системи, които регистрират физични, химични и биологични параметри с висока резолюция. Почвените сензори измерват влажност чрез капацитивни или TDR методи, електропроводимост за оценка на текстура и соленост, pH, температура и концентрации на нитрати. Многослойни сонди позволяват измерване на различни дълбочини, например 20, 40 и 60cm, което е важно при управление на кореновата зона и напояването. Вместо напояване по фиксиран график, операторът може да работи според реален воден дефицит и прогнозна евапотранспирация. Микроклиматичните станции добавят втори критичен слой информация. Те регистрират температура на въздуха, листна влажност, слънчева радиация, скорост на вятъра, валеж и относителна влажност. В комбинация с модели за развитие на патогени тези данни позволяват прогнозиране на условия за поява на мани, ръжди или гъбни инфекции. При овощни и лозарски системи подобни модели често се използват за прецизиране на фунгицидни приложения и намаляване на излишни обработки. Освен икономически ефект това намалява натоварването върху агроекосистемата. Съществено развитие иматоптичните и мултиспектрални сензори замониторинг на расМеждународен и вътрешен автомобилен транспорт МЕГА ЛОДЖИСТИК ЕООД, София, бл. 323 А, вх.4, Партер +359 888 653 277, +359 894 395 620, +359 892 231 183 office@megalogisticltd.com www.megalogisticltd.com
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==