27 АГРОБИО техника 2'2026 животновъдство на минути – директно на място. Това позволява постоянен контрол върху качеството и състава на фуражите, включително сухо вещество, протеин, влакнини, скорбяла и други ключови показатели. Практическото значение е огромно. Например, вариации в сухото вещество на силажа могат да доведат до сериозни отклонения в консумацията на животните. С NIR тези вариации се улавят веднага и дажбата може да бъде коригирана моментално. За тази цел предлагаме три различни варианта на NIR апарати според нуждите на клиента и това дали е фермер, мениджър на ферма или консултант по хранене. Това води до по-стабилен прием на фураж, подобра продуктивност и по-ниски загуби. В комбинация със софтуер като DTM8 + NIR апаратура се създава затворен цикъл – измерване, анализ и оптимизация – който значително повишава ефективността на стопанството. Каква, според Вас, е ролята на обучението на персонала при въвеждането на нови технологии и в каква степен това гарантира, че системите се използват ефективно в дългосрочен план? Обучението при внедряване на нови технологии не трябва да се разглежда единствено като процес, насочен към персонала, който работи на терен. В много случаи дори по-важно е обучението и ангажираността на собственика или мениджъра на стопанството. Причината е проста – технологията дава инструмент, но управлението определя дали той ще бъде използван ефективно. В практиката често се наблюдава, че операторите, които приготвят храната, не винаги осъзнават в дълбочина значението на точността при изпълнение на дажбите. Разбира се, има и много съвестни и отговорни хора, но в повечето случаи липсва ясна връзка между ежедневните действия и финансовия резултат на фермата. Именно тук ролята на управителя е ключова. Когато собственикът разбере стойността на системи като DTM8 и се ангажира активно с процеса, той може да наложи контрол и ясни стандарти на работа. В много случаи е напълно оправдано възнаграждението на оператора да бъде обвързано с точността на изпълнение на дажбите и постигнатите резултати във фермата. Това създава пряка връзка между отговорност и резултат. От наша страна във FarmCares винаги подхождаме двустранно – обучаваме както операторите, така и мениджмънта. При операторите акцентът е върху практическата работа: как да използват кантарните системи, как да спазват рецептите и какви са допустимите отклонения. В същото време системите позволяват да се ограничат определени настройки, с цел предотвратяване на неволни или умишлени грешки. В практиката не са рядкост случаите, в които данните от системата показват съществени отклонения, а операторът е убеден, че изпълнява всичко правилно. Това ясно показва, че без измерване и контрол, субективната оценка често се разминава с реалността. Затова ефективността в дългосрочен план не зависи само от внедряването на технологията, а от създаването на култура на работа, базирана на данни, контрол и отговорност. Именно тази комбинация гарантира, че системите не просто се използват, а носят реална стойност за стопанството. Бихте ли посочили конкретни примери от вашата работа, които да илюстрират необходимостта от такива системи и ефекта от тяхното въвеждане? В практиката един от най-често срещаните проблеми не е свързан с липсата на добре изготвени дажби, а с тяхното реално изпълнение. В много стопанства хранителните режими са коректно балансирани от специалисти, но при ежедневната работа възникват отклонения, които остават незабелязани. Например, при един реален случай след изготвяне на дажба от моя страна и последваща проверка месец по-късно установихме, че слънчогледовият шрот, който трябваше да бъде изразходван в количество от 15 тона за цялото стадо, реално е бил използван в размер на 17 тона. Това означава 2 тона преразход от суровина с цена около 200 евро на тон – разход, който не носи никаква допълнителна полза, а директно намалява рентабилността на стопанството. Подобен пример наблюдавахме и при минерални добавки – компонент, който често е сред най-скъпите в дажбата. При планирани около 7 тона месечно, реалното потребление надхвърляше 9 тона. При ориентировъчна цена от около 750–800 евро на тон това води до сериозен финансов разход, без да има положителен ефект върху продуктивността. Напротив – прекомерното добавяне може да доведе до дисбаланс в хранителните вещества и да окаже негативно влияние върху продуктивността на животните. В друг случай при зърнен микс, вместо предвидените 8 кг на животно, реалното изхранване надхвърляше 9 кг. Макар това да е по-евтина суровина, подобни отклонения водят до дебалансиране на дажбата и намаляване на ефективността на храненето. Тези примери ясно показват, че дори най-добре балансираната дажба няма стойност, ако не се изпълнява точно. Именно тук идва ролята на системи като DTM8 – те осигуряват проследимост, контрол и прозрачност във всяка стъпка от процеса. Когато фермерът разполага с реални данни за това какво се зарежда и раздава, отклоненията стават видими веднага. Това позволява бърза реакция, оптимизация на разходите и по-добро управление на храненето. В практиката ни често се оказва, че именно тези „невидими“ разходи са сред най-сериозните загуби във фермата. И в момента, в който те бъдат измерени и контролирани, ефектът върху рентабилността е осезаем още в първите месеци. Затова винаги насърчаваме фермерите първо да направят обективна оценка на реалното изпълнение на храненето – чрез сравнение между планираните дажби и действително изразходваните количества суровини. В практиката често именно това разминаване разкрива скрити загуби, които до момента са оставали незабелязани. В заключение какви очаквания имате за интереса към дигитализацията и прецизното животновъдство у нас през следващите години? Дигитализацията в животновъдството не е въпрос на избор и не е в бъдещето, а вече е факт. Фермите, които искат да останат конкурентоспособни, ще трябва да преминат към управление, базирано на данни. В България вече се наблюдава ясно разделение – от една страна са стопанствата, които работят по традиционен начин, а от друга – тези, които инвестират в технологии и търсят ефективност. Моето очакване е, че през следващите 3 до 5 години този процес ще се ускори значително. Основният двигател ще бъде икономическият натиск – нарастващи разходи за фуражи, труд и енергия. Това ще принуди фермерите да търсят решения, които дават по-добър контрол и предвидимост. Нашата мисия във FarmCares е да бъдем мостът между технологията и практиката. Да покажем, че дигитализацията не е сложна или недостъпна, а напротив – тя е инструмент, който може да донесе реална стойност още в първите месеци след внедряването. Вярвам, че бъдещето е на фермите, които управляват процесите си като бизнес, а не просто като производство. И именно там технологиите ще играят ключова роля.
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==