33 АГРОБИО техника 3'2025 животновъдство от Северна Ирландия - специализиран производител на косачки, сеносъбирачи и сеноразбухвачи. Избрахме този бранд заради високия професионализъм и дългогодишния опит на Северна Ирландия в производството на тревни фуражи. Акцент ще бъде и канадската фирма Anderson, за която са характерни ремаркета за самотоварене и саморазтоварване на бали. Освен за рулонни бали, тя предлага и решения за паралелепипедните бали, върху които ще акцентираме на изложението. Сред представените фирми, на нашия щанд ще бъде и световноизвестната компания GEA, която разработва роботизирани системи за доене, доилни зали и иновативни смарт технологии, като решения за автоматизирано хранене, прибутване на храна и други. Ще представим и френската фирма JAPY, която предлага решения за охлаждане и съхранение на мляко, включително хоризонтални и вертикални хладилни танкове, както и системи за шоково охлаждане. Как виждате развитието на технологиите и автоматизациите в животновъдните ферми? Липсата на работна ръка кара фермерите да започнат да мислят в посока на смарт решения във фермите. Това от своя страна води до проектиране на нови сгради, тъй като старите в повечето случаи са морално остарели и много трудно биха могли да отговорят на изискванията на съвременните автоматизирани технологии. Ако фермерът реши да внедри робот за доене в съществуващата сграда или да приложи автоматизирано хранене, то е необходимо сградата да е подходяща - да има обособени пространства за съхранение на силаж, сенаж, концентрати и други фуражи, които да се смесват на място от роботизиран миксер. Този миксер след това трябва лесно да достига до обора, за да раздаде храната на животните. Може би до няколко години тези практики ще започнат масово да навлизат. С роботизираното хранене фермерите ще могат да гарантират стриктно спазване на рецептите за изхранване на животните. Така ще се преодолеят проблемите, с които фермерите често се сблъскват в момента - свързани с ръчната подготовка на фуражите, с човешките грешки при зареждането на фуражораздаващите ремаркета и с неточното спазване на рецептите. Друга интересна тема е роботизираното хранене на телетата. И за тази дейност е необходима специално проектирана сграда, в която да бъде поставен така нареченият робот - оборудване с два или четири биберона в зависимост от броя на отглежданите телета. Един робот може да обслужва до 100 телета, осигурявайки им необходимото количество мляко - било то сухо, разтворено мляко, сурово мляко или комбинирана форма, според избора на самия фермер. Това значително ще облекчи работата във фермите, като гарантира, че телетата ще получават винаги мляко с оптималната температура, близка до телесната - около 37 градуса. Температурата е от съществено значение, тъй като хранене с по-студено или по-горещо мляко може да доведе до нежелани ефекти - отказ от консумация, стомашно-чревни разстройства и други здравословни проблеми при телетата. Друга важна новост е автоматизираното прибутване на храната. Тази технология навлезе в България през последните 3-4 години и вече доказва своята ефективност. Когато кравите започнат да консумират подадената им дажба, те обикновено избутват храната напред и така тя става трудно достъпна. Роботът за прибутване минава през определени интервали и връща храната обратно към животните, което стимулира кравите да продължат да се хранят с охота. Какви съвети бихте отправили къмживотновъдите, които да им помогнат за развитието на технологично по-високи, по-ефективни и по-рентабилни стопанства? Нашите съвети към фермерите са основно, че човек трябва да върви напред с новите технологии и няма как да си позволи да изостава от тях. Всяка една технология обаче не винаги е подходяща за всяко едно стопанство. Може би, младите фермери, които навлизат в сектора, са повече насочени към новите технологии. Те искат всичко да управляват през телефона си и мисля, че бъдещето принадлежи именно на младите. В същото време, повечето фермери се интересуват какво ще се случи в Европа и дали ще има нови програми за подпомагане, защото големите инвестиции в стопанствата - най-често свързани с внедряване на смарт приложения - трудно могат да се реализират без европейско финансиране. Затова фермерите следят с интерес възможностите за нови програми, като в годините много от тях осъзнаха, че технологиите са им крайно необходими. Необходима им е технология за прибиране и съхранение на фуражите, за хранене на животните, за почистване и за съхранение на оборския тор. Всичко това е тясно свързано и работи ръка за ръка. И не на последно място - когато говорим за оборския тор, трябва да отбележим, че през последните няколко години цените на минералните торове се повишиха значително. Това накара много фермери да осъзнаят, че е изключително важно да съхраняват правилно оборския тор и да го използват в своите стопанства. Оборскияттор не съдържа само азот, фосфор или калий, както е при минералните торове - той съдържа и редица минерали, които допринасят за по-добри резултати както в производството на селскостопанска продукция, така и в самите добиви на растенията. Какъв е Вашият подход, за да предложите на клиентите си най-подходящите и ефективни решения? Подходът при нас е индивидуален за всеки клиент. За съжаление, в нашия сектор няма как да се идентифицираме с някакъв стандартен модел. Ние не сме секторът на тракторите или на прикачния инвентар, където всичко опира до избора на марка и модел трактор, който да върши работа. При нас винаги всичко е индивидуално, защото всеки фермер притежава различен парцел като площ и разположение на фермата, различна сграда с различни размери. Затова и подходът ни винаги започва персонално - първо заедно с фермера изясняваме концепцията: колко животни ще гледа първоначално, какво количество мляко иска да добива, каква продължителност на живот очаква от животните. Обсъждаме също дали ще продава мъжките телета или ще ги отглежда, за да можем още в началото да подготвим някакво базово инвестиционно предложение. Следват етапите: да преминем през изготвяне на виза за проектиране, последвано от същинското проектиране, получаване на строително разрешение, както и съгласуване с различни институции като РИОСВ, а понякога и с Басейнова дирекция. Целият процес е доста дълъг и сложен. Понякога, докато тече проектирането или в годините на реализация, се появява нова технология, която фермерът желае да внедри, и това налага допълнителни промени. Затова отново подчертавам - процесът е бавен, а дерогацията значително затруднява фермерите да съберат навреме нужните документи, за да могат в нормални срокове да проектират, получат строително разрешение и кандидатстват по различни програми.
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==