52 АГРОБИО техника 2'2023 входящата органична биомаса, трябва да има подходящо съотношение на азота-под формата на протеини и на въглерода-под формата на въглехидрати. От въглехидратите идва енергията на бактериите, а на протеините се дължи растежът им. Съотношението на въглерода и азота се смята за оптимално ако е 10-30. Работата на биореактора се влошава ако съотношението въглерод/азоте по-малко от 10, и когато е по-голямо от 60. Продължителност на ферментацията Технологичното време на ферментацията (времето на престой на суровините в биореактора) е неразривно свързано с дозата за зареждане. Тя се определя отколичеството на пресните суровини, заредени в биореактора през определен интервал отвреме (обикновено на ден). Пълното разлагане на органичната материя изисква дълъг престой на ферментиралата маса в реактора и следователно използване на реактори с големи обеми. При определяне на продължителността на ферментацията се използва термина "време за оборот на биореактора" - BОБ, т.е. времето за пълното обновяване на съдържанието в реактора. То се определя от съотношението на обема на суровините в биореактора към обема на ежедневно заредените суровини. Оптималното време за ферментация зависи отдозата на зареждане на реактора и температурата на ферментационния процес. Ако времето за ферментация е избрано твърде кратко, то при разтоварване на ферментиралата биомаса, бактериите от реактора се отмиват побързо, отколкото могатда се размножават, и процесътнаферментация практически спира. При прекалено дълго задържане на суровината в реактора, неговата производителност по биогаз и биоторова маса намалява. Оптималната продължителност на ферментацията зависи от състава и концентрацията на сухото органично вещество в суровината. С по-голяма скорост протича отделянето на биогаз от суровини, съдържащи добре разтворими и лесно разградими органични съединения мезофилна ферментация. Недостатъците на термофилния режим са свързани с поддържането на по-висока температура, което е свързано с допълнително подаване на външна топлинна енергия (по-високи енергийни разходи). В сравнение с мезофилния процес, термофилния е по-малко стабилен, а съдържанието на метан в биогаза е по-ниско. Влияние на pH върху метаногенезата ПоказателятрН-концентрация на водородните йони, е мярка за киселинността/алкалността на разтворите. Той оказва влияние върху растежа на микроорганизмите и разграждането на субстрата-органичните отпадъци. Установено е, че най-добре протичат жизнените процеси на метаногенните бактерии при рН 7,2-7,4. Киселинността/алкалността на разтворите се изменя по-следния начин. В началото на мезофилната ферментацията образуващите бактерии са с високо рН. След около 15 дни метаногенните бактерии се развиват и се получава бавно спадане на киселинността, защото киселините се превръщат в метан. Тогава рН на средата се намира между 6,5 и 8,3. Поддържане на оптимален интервал на рН на средата, се постига чрез стриктно спазване натехнологичния процес. Ако рН падне под 6,0 или надхвърли 8,3, средатаще оказва отрицателно въздействие върху жизнените процеси на бактериите и ферментационния процес силно ще се затрудни. Възможно е контролиране на рН, чрез внасяне на алкално действащи вещества по време на ферментационния процес. Това обаче не е желателно. Храната на бактериите се състои от органичен въглерод и органичен азот. Затова във “ Големите количества органични отпадъци могат да бъдат използвани за генериране на енергия.
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==