53 АГРОБИО техника 1'2022 животновъдство обществото и за бизнеса - веднъж държавата финансира обучението, втори път бизнесът го дофинансира в процеса на натрупване на опит в практиката. Какви са спецификите по отношение на аграрното сградостроителство, спрямо промишленото? Ако трябва да се отговори, дали има разлика, погледнато от високо равнище - разлика няма - обучаваме студентите за архитектурата на индустриалните сгради. Разделението в годините, особено през 70-те е било ясно изразено, заради това, че проектирането е било типизирано и са били налагани много интензивни програми за изграждане на комплексите. Ако разглеждаме спецификите от конструктивна гледна точка, е допустимо сградите за аграрния сектор да бъдат в „по-човешки“ мащаб, тъй като те са по-ниски, обикновено нямат изисквания за височина, свързани са по-правдиво с околната среда. В този ред на мисли, конструкцията на производствената сграда извън аграрния сектор, може да бъде много по-тежка, с много по-големи подпорни разстояния, което естествено предполага, че инвестицията в индустриалната сграда като конструкция и като сградна обвивка, обикновено е по-голяма. В животновъдния сектор, например, животните излъчват много голямо количество енергия и е възможно фермата да няма нужда от отопляване, а точно обратното - допустимо е дори да се климатизира, за да се балансира по най-добрия начин енергопотреблението. Основната специфика между двата типа сгради е по отношение на технологията. В производствената сграда имаме връзка между човека и машината, а в аграрните сгради, независимо дали за животновъдния или растениевъдния сектор, имаме връзка между човека и друг биологичен вид. В селското стопанство машината е средство за оптимизиране на производствените процеси и подобряване на производителността. Така, че от технологична гледна точка имаме по сложни и по-значими специфики, но те са функция на вида производството. Произведената продукция от аграрния сектор, а все по-често и субпродукция, служи за суровина в производствените сгради, което прави технологичните процеси взаимносвързани. По отношение на естетиката - това е нещо, за което в България не се говори чрез нормативни документи за разлика от други държави в Европа. Трудно е да се говори за естетическа специфика между едните и другите видове сгради без да знаем производствената програма, мащаба на инвестицията и бизнес плана. В продължение, бихте ли разказали за някой интересен проект или идея, свързани с изграждането или модернизацията на селскостопанска база? Ако вземем предвид например Датската, Нидерландската практика, Белгийската - държави, които имат ограничени ресурси и не по-добри природно-климатични дадености от България, са се усъвършенствали до много голяма степен по отношение на култивирането и използването на суровините си. Интересни проекти в Ротердам, Нидерландия от 5-6 години насам, са например плаващите ферми за крави и за кокошки. Докато тук, в България, все още не можем да пречупим мисленето си, все още сме на равнище реконструкция и адаптация на съществуващи бази и остарял сграден фонд. Всичко изграждаме за собствена сметка, разчитаме на финансиране по Европейски програми и по този начин трудно се получава икономически задоволителен резултат. Липсва идеята за коопериране, което се корени вероятно от народопсихологията на българина и наследството от най-близко минало. При студентските проекти, естествено, има много интересни решения, които се надявам да успеем да презентираме скоро. Има ли нещо в настоящия модел на конструиране на селскостопанските и промишлените сгради, което трябва да претърпи промяна според Вас? Предвид малкия мащаб на българските производители, нещо което може да се направи, е да се ускори административната процедура по стартирането и изграждането на такъв вид предприятия - фермите в извънурбанизирани територии - например чрез ускорено приемане на специализирани устройствени планове. По отношение на законовата рамка подобни хипотези не се прилагат. В момента, в най-добрия случай, процедурата може да отнеме между 2 и над 3 години. С такива срокове не може да бъдат стимулирани малките предприемачи, насочени към неголеми ферми и предприятия, а оттам да се даде тласък на индустриалното производство, особено в аграрния сектор. За съжаление, в последните години аграрното производство се насочва по-скоро към неговите разновидности, които са най-добре финансирани от европейските програми. В заключение, как виждате развитието на бъдещите професионалисти, възпитаници на катедра „Промишлени и аграрни сгради“ по отношение на реализацията, която секторът предлага? Всяка една по-голяма проектантска практика разчита предимно на капитал, който идва от индустриалните сгради. В България няма значение вида на специализацията в архитектурата и строителството на бъдещия проектант. Органът, който дава професионална правоспособност - Камара на архитектите в България дава един и същ вид правоспособност, независимо дали студентът е специализирал в катедра „Жилищни сгради“,„Промишлени и аграрни сгради“ или в друга катедра. По отношение на бъдещата реализация и научен интерес за бъдещо приложение в сектора, на дневен ред е въпросът за развитието на т. нар. кибер-физични системи и техните разновидности (напр. eко кибер-физичните системи). Това са системи от много средства за интерактивно наблюдение на определена среда, които при съчетаване с Интернет на нещата (IoT), дават възможност на операторите да контролират много големи масиви - независимо дали това са земеделски площи, ферми или поведението на животните в една аграрна сграда. Контролът на всички процеси ще може да се извършва и дистанционно. В този ред на мисли, след развитието на кибер-физичните системи, аграрният сектор ще бъде с много по-висока степен на производителност, ще могат да се предвиждат рисковете от най-висока степен, които са свързани предимно с климатичните въздействия. От друга стана това ще доведе до минимизиране на ресурсите, необходими за превенция, което е със знак плюс за екологията. Понастоящем, това е предимно технологичен въпрос, чийто ефекти върху сградите и комплексите все още не са ясно дефинирани. Тук в България, аз съм сигурен, че първите ефективни бизнес приложения на кибер-физичните системи за аграрния сектор, ще бъдат реалност в рамките на не повече от 5 до 10 години. Така, че в най-краткосрочен хоризонт, със сигурностще има рефлексии върху аграрното производство. Дано това не се отрази неблагоприятно върху качеството на продукта, а тъкмо обратното. интервю от 31.01.2022 г.
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==