Повече от 100 години след първото описание на криптоспоридиите от Едуард Тайзер, лечението и превенцията на криптоспоридиозата остава предизвикателство за учените. Криптоспоридиите са широко разпространен из целия свят, протозойни паразити, представляващи важен зоонозен агент. Поради значителното си икономическо въздействие във фермите, с цел предотвратяване на разпространението му, контролът на криптоспоридиозата остава важно предизвикателство за подходът „Едно здраве“. Световната здравна организация (СЗО) изчислява, че близо две трети от всички патогени при човека са зоонози, което подчертава важността на глобалния подход „Едно здраве“, ангажирайки сектори като ветеринарната и хуманната медицина, за контрол и профилактика. Криптоспоридиите може да се проявят при 30-50% от телетата в световен мащаб и в някои страни са най-важната причина за неонатална диария при млади преживни животни. Криптоспоридиите се предават по фекално-орален път. (Фиг.1) Когато паразитът се установи във фермата, изкореняването е много трудно поради ниската инфекциозна доза на директно заразните ооцисти, продължителното оцеляване във влажна среда и устойчивостта към повечето дезинфектанти. Въпреки че едрите преживни не трябва да бъдат обвинявани като единствен източник на криптоспоридиоза при хората, повече от 90% от инфекциите при хората са причинени от C. hominis и C. parvum и предаването на инфекцията от говеда на хората е важен проблем за общественото здраве. Практикуващите ветеринарни специалисти играят ключова роля в образоването и осъществяването на контрола на криптоспоридиозата във фермата: те трябва да информират собственика на животните за опасностите, произтичащи от контакт с видимо и скрито заразени животни, и да им предоставят основните знания по Биосигурност - за санитарните мерки, необходими за защита на животните, хората и околната среда. Историята на заболяванията във фермата е важна за диагностиката на криптоспоридиоза, която често се повтаря от година на година. Дори когато е създадена ефективна дезинфекция, устойчивостта на ооцистите в околната среда е голяма, и е малко вероятно ооцисти изцяло да отсъстват в околната среда. Обикновено заболяването се проявява, когато инфекциозния натиск се увеличи сред настанените животни, по време на сезона на отелване. Първите родили се телета бързо се заразяват скоро след това с ооцисти от околната среда. Паразитите се репликират и отново се отделят в околната среда, увеличавайки по този начин възможността за бързо разпространение във фермата. Инфекциозният натиск продължава да се увеличава по време на следващите раждания до „праг“, предизвикващ диария, и достига връх през втората половина на сезона на отелванията или след това, в зависимост от хигиенните условия и управлението на фермата. Клинично при заболелите животни се наблюдава влошено общо състояние, дехидратация и профузна диария. Телетата са с бледи конюнктиви, с настръхнала космена покривка и отказват да се хранят и приемат течности. Изпражненията са диарични, жълти до жълтозеленикави на цвят примесени със слуз, кръв и газови мехурчета, а в някои от случаите и изцяло кървави. При изследване на клиничните показатели вътрешна телесна температура е повишена, учестен пулс и ускорено дишане. Бързата смърт при заболелите телета се дължи на загубата на течности и електролити, което от своя страна води до силна дехидратация, метаболитна ацидоза и отрицателен енергиен баланс. Общите хигиенни условия във фермата, плътността на животните и събирането или не , на животни във възрастови групи са важни фактори. Профилактиката Диария при новородените телета – успешни решения от Биовет АД тофозоити спорозоити реинфекция микрогаметоцити макрогаметоцит зиготи микрогамети МЕРОНТИ ТИП 1 чревни епителни клетки БЕЗПОЛОВ ЦИКЪЛ ПОЛОВ ЦИКЪЛ СПОРОГОНИЯ ПОГЛЪЩАНЕ ООЦИСТИ ИЗПРАЖНЕНИЯ ПЛЪТНА ОБВИВКА ТЪНКA ОБВИВКА ГАМЕТОГОНИЯ МЕРОГОНИЯ МЕРОНТИ ТИП 2 шизонт с 8 мерозоита автоинфекция ф и р м е н а п у б л и к а ц и я
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==