52 ÀÃÐÎÁÈÎ òåõíèêà 7'2020 агробиотехника е а с физиологическите потребности на животните. Всичко това влияе върху продуктивността, плодовитостта, растежа и развитието на животните и може да предизвика дори смърт. Изследванията показват, че стресовото състояние зависи до 80% от начина на отглеждане и храненето на животните и само 20% е на генетична основа. В една ферма животните са практически напълно защитени от отрицателните въздействия на околната среда, но в същото време може да се окаже, че са настанени в среда, в която поради груби грешки е налице лош микроклимат, оказващ непосредствено влияние и на продуктивните, и на репродуктивните показатели. В резултат на въздействието на неблагоприятния микроклимат продуктивността на кравите може да намалее с 10-35%, възпроизводителната способност с 15-30%, разходът на фураж за единица продукция да нарасне с 15- 40%, заболеваемостта и отпадането при подрастващите да достигне 15-35%. Съвсем кратко ще разгледаме някои от видовете стресфактори, на които обикновено не се обръща внимание. Стресове, свързани с температурата и влажността на въздуха От всички микроклиматични фактори това са най-важните. Първото и най-важно нещо, което трябва да осигури сградата на една говедовъдна ферма, е именно ефективно и с минимални разходи поддържане на оптималните температура и влажност. Продуктивността на животните зависи не само от нивото и пълноценността на храненето. Колкото и невероятно да звучи, но микроклиматът може да повлияе до 30, 40 и повече процента върху продуктивността на животните. Незадоволителният микроклимат може не само да предизвика намаляване на продуктивността, но като резултат да се получи възникване на масови незаразни и заразни заболявания и дори, особено при младите животни, да доведат до гибел. От всички параметри на микроклимата най-важна се явява температурата на въздуха. Нейното хигиенно значение е свързано преди всичко с топлообмена между живия организъм и обкръжаващата външна среда. Температурата в диапазона -5 до 18°С и може да се приеме като оптималната - в този диапазон кравата се чувства много добре. При температура извън този диапазон животното реагира в рамките на възможната компенсация. Когато е по-ниска от оптималната, кравата се стреми да намали топлинните загуби за сметка на намаляване на повърхността на топлоотдаване (животното се свива), с увеличаване на количеството въздух в козината (настръхването), свиване на кръвоносните съдове, намаляване на честотата при нарастване на дълбочината на вдишване, нарастване на движението. Ако тази физическа терморегулация не помогне, влиза в действие химическата терморегулация. Без проблем, когато кравата не е вързана, тя понася ниските температури. При температура -28°С млечността на кравата намалява до 3%, но леко нараства маслеността на млякото. Обратно, когато температурата на околната среда се повиши, организмът се стреми да отдава по-вече топлина: кръвоносните съдове се разширяват, увеличава се площта на тялото, учестява дишането, намалява движението. Следва химическата терморегулация. По-нататъшната реакция е в повишаване на температурата, топлинен удар, парализиране на дихателния център. Кравите се приспособяват по-добре към понижените температури на въздуха, отколкото към повишените. При повишаване на температурата организмът прави опит да се избави от излишната топлина с усилия на дробовете (учестено дишане) и ускоряване на кръвообръщението (нарастване на броя на пулсовете на сърцето). За това обаче е необходима допълнителна енергия, т. е. нарастване на обмена на веществата, а това води до допълнително нарастване на топлопродукцията, до допълнително производство на топлина снимка: АГРОЕКОН
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==