90 ÀÃÐÎÁÈÎ òåõíèêà 1'2020 агробиотехника е а на почвите в района, за наличие на отпадни материали, бъдещото предназначение на рекултивираниятерен, състава и свойствата на препоръчванитеутайки, характеристикатана наличните земнимаси в района, разстоянието от нарушения терен до пречиствателната станция и др. Резултатите отпроучванията се използват за изготвяне на проект за рекултивация на нарушени терени. ПоекспертниданникъммоментавБългария съществуват104 депа, коитоне отговарятна нормативните изисквания итрябва да бъдат закрити и рекултивирани. Това е голям потенциал за оползотворяването на утайките от ГПСОВ в цялата страна. Оползотворяването на утайките за рекултивация в тази връзка представлява много добро решение в краткосрочен план. Възстановяването на старите мини зависи от бъдещото развитие в този сектор. Общият размер на рекултивираните минни терени с утайки от отпадни води е 1167,8ha. Регионите с голям потенциал за използване натези утайки за възстановяване на мини, са София, Стара Загора, Хасково, Шумен, Благоевград, Бургас и Перник. Обезвреждане на утайки чрез депониране Временното съхранение и депонирането на утайки сашироко разпространени практики в България и се очакватози начин за обезвреждане да продължи да бъде основен още известно време, без да се полагат допълнителни усилия за подобряването на управлението на утайките. Тъй като обезвреждането на утайки чрез депониране е най-неекологичното решение, то трябва да бъде постепенно намалявано и окончателно преустановено през следващите няколко години. Тази възможност трябва да продължи да съществува в рамките на един преходен период, до извършването на необходимите инфраструктурни и технологични инвестиции за извършването на различните видове оползотворяване на утайки. Следтова утайките могат също да бъдат депонирани, след съвместното им третиране, до определено инертно състояние в съоръжения за биологично третиране на биоотпадъци, каквито са съоръженията за компостиране или механично-биологичнотретиране. Къммомента изграждането на подобни инсталации за рециклиране и материално оползотворяване на отпадъците са приоритетни за България предизгражданетонаинсинератори забитови отпадъци или други съоръжения за термично третиране на отпадъци. Това се оказва реална възможност за управление на утайките в страната в дългосрочен план неизвестните странични ефекти и възможните вредни въздействия оттази употреба. Площите, засадени с нискостеблени дървесни култури с кратък ротационенен цикъл, например енергийни култури, могат да осигурят допълнителна възможност за оползотворяване на стабилизирани утайки от отпадни води. Това е начин за възстановяване на загубите от хранителни вещества и органична маса в следствие на растежа. По принцип този вариант е изключен за естествените горски насаждения поради неясните последствия, които такава употреба би имала за изключително сложните екологични системи. Утайките, предназначени за оформяне на зелени площи и за градинарски цели, трябва да отговарят на високи стандарти на отстраняване на миризми, патогенни организми и остатъци. При необходимост те трябва да бъдат допълнително третирани поради вероятността през обработените места да преминат хора и съответно да бъдат изложени на вредни влияния от съдържанието на утайките. В бъдеще е възможно въвеждането на ограничения в резултат на все по-стриктното европейско законодателство в областта на опасните вещества и максимално допустимите стойности при директната употреба на утайки в земеделието. Друга възможност за оползотворяване на утайки в земеделието е компостирането им заедно с биоотпадъци с цел получаване на висококачествена органична тор-компост, чиито качество и безопасностпо отношение на околната среда и здравето на населението са гарантирани, както и технологиите за рециклиране на фосфора от утайките. Оползотворяване на утайки за рекултивация и възстановяване на нарушени терени Другаупотребанаутайките, коятое свързана с почвите, е рекултивирането на нарушени терени като насипи от рудници, кариери за пясък и чакъл, терени за вторично застрояване или изоставени площадки-депа. Техническото рекултивиране на нарушени терени изисква оползотворяваненаутайкитечрез смесването им с неплодородния земен пласт от 10-30cm в приемливо съотношение. В зависимост от бъдещото използване на рекултивирания терен се използват различни норми за рекултивация, като последната граница е 60-100t/da. За всеки конкретен случай на рекултивация се извършват подробни проучвания за наличността или липсата на достатъчен хумусен почвен слой, на физико-химичните показатели
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==