Списание АГРОБИО ТЕХНИКА | брой 1, 2020г.

88 ÀÃÐÎÁÈÎ òåõíèêà 1'2020 агробиотехника е а Земеделието играе много важна роля в българската икономика. Наблюдава се смесица от култури, преобладаващо в обработваемите земи в източната част на страната, както и лозарство, животновъдство и диви пасища в планинските местности. Оползотворяването на утайки в земеделието трябва да бъде съобразено с хранителните нужди на растенията без да се влошава качеството на почвата или надземните и подпочвените води. Възможностите за използване на стабилизирани утайки включват торене на земеделските култури, подобряване напочви с нискоестественоплодородие, рекултивиране на терени, приложения в горското стопанство, паркоизграждане и поддържане на тревни площи. Оползотворяването на нетретирани утайки върху земеделски земи е позволено, само ако те се инжектират или се вкарват в почвата. Директното оползотворяване в земеделието на утайки от пречистване на отпадни води все още е един от основните методи за тяхното използване в много европейски страни. Този метод обаче към настоящия момент е подложен на критики, свързани с емисии на миризми и възможни рискове за околната среда. Темата се смята за много противоречива, водеща до промени в националните политиките в областта в няколко държави членки на ЕС. По тази причина тенденцията за директно оползотворяване на утайки в земеделието се превръща в не много надежден начин за тяхното изпозлване в бъдеще. Създадената в България логистична система и инфраструктура за управление на утайките от пречистване на отпадни води, е ориентирана изключително към оползотворяването на утайки в земеделието. Тези утайки осигуряват азот, фосфор и други основни елементи, както и органична маса, които помагат за подобряването на структурата, дренирането и способността на почвата да задържа вода. Използването на утайките за наторяване се налага заради нарушения баланс на органично вещество в почвите. Нормите наторене зависят отняколко фактора, включващи вида на отглежданите култури, състава на утайките и състоянието на почвата. При издаване на разрешения за оползотворяване на утайки от Българската агенция за безопасност на храните се отчитат нуждите на растенията от хранителни вещества, така че качеството терени. Важно е да се отбележи, че съгласно нормативните документи, употребата на утайки за земеделски цели е разрешена само при определени стриктно спазвани норми. Нормативни изисквания Правното основание за използването на утайките от ГПСОВ в почвите на територията на ЕС-28, е постановено в Директива 86/278/ЕИО от 12 юни 1986г. за опазване на околната среда и по-специално на почвата, при използване на утайки от отпадни води в земеделието, като на всяка от страните се дава възможност да прилага собствени по-строги законодателни мерки. Примери за страни, които прилагат по-стриктни и завишени изисквания към качеството на утайките са Холандия, Швеция, Дания и Германия. Директивата поощрява използването на утайки в земеделието, като взема предвид ценните им свойства, но с условието, че те могат да се използват само на площи, където не оказват отрицателно въздействие върху почвата и земеделските продукти. Основните изисквания в Директивата се свеждат до спазване на лимити, свързани със съдържанието на тежки метали и биогенни елементи в утайките и почвите, както и ограничения за годишнотонатоварванена земеделските земи с утайки. Някои изисквания към управлението на утайките от пречистване на отпадъчни води са свързани със законодателството по управление на водите и законодателството по управление на отпадъците. Изгарянето или депонирането на утайки се разглежда от подзаконовите нормативни актове касаещи изгарянето или депонирането на отпадъци. Оползотворяванетона утайките ототпадни води е в рамките на най-високия приоритет от йерархията на отпадъците. Практическо използване на утайките в земеделието снимка: Софийска Вода

RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==