15 ÀÃÐÎÁÈÎ òåõíèêà 6'2019 на хората да се насочат към българска селекция, а не да се насочват към вносното. Сега е много модерно хората да внасят и да засаждат сортове, които не са минали през институтите, които да проверят дали тези сортове имат някаква слабост в отглеждането им. Не стихийно да се разпространяват както някои черешови сортове, които с годините се оказаха слаби, като например сортът Сънбърст – мекоплоден сорт, който се напуква много. Доста хора направиха насаждения от него. Затова държавата плаща на институтите да правят проучвания и сортоизпитвания, и да се пишат статии, в които се казва дали даден сорт е добър за даден район, и ако е така, съответният сорт да излезе на пазара и хората да знаят, че този сорт наистина става за този край и може да се засажда. Въобще тази връзка е леко прекъсната. Ние се опитваме да казваме на всеки, че е хубаво да ни питат. Институтът в Кюстендил е синоним на черешата, знаете, и хората се обръщат към нас за препоръки и съвети. Георги Василев Организационен секретар на Асоциация Български Пипер В асоциацията имаме няколко изобретатели, като например човек, който за пръв път в историята на България измисли машина за автоматизирано избушване на пипера. Няма друга такава машина в момента, а има пазар за 20 хиляди такива. Имаме и хора в асоциацията, които произвеждат две реколти за същия отрязък от време, в който другите отглеждат една реколта и съответно печелят два пъти повече. Имаме и други членове, които патентоваха т.нар. „приспиване на разсада“. Обикновено разсадът се прави зимата, за да може на късна пролет и ранно лято да бъде засаден. Това съответно е свързано с много разходи за светлина и топлина. А при тази иновативна технология, разсадът се произвежда есента, когато не е необходима оранжерия. След което се слага „да спи“ при определени условия, което е фирмена тайна на хората, които го правят. Във тази фаза той презимува, на пролет „се събужда“, засажда се и продължава своето развитие. За сравнение - този разсад струва една стотинка, докато другият струва осем стотинки. Членове на нашата асоциация, които са научни работници, в това число професори и доценти защитиха пред България и света един сорт, с който можем да се гордеем, и с който са награждавани на всякакви форуми – казва се Ивайловска капия. В България се яде най-много пипер на глава от населението в целия свят. България консумира четири пъти повече пипер, отколкото произвежда. Има 40 пъти повече търсене от предлагане. Причините за това са много. Едната от тях е обективна и тя се казва липса на кадри. Вторият голям проблем е неправилното отношение на държавата към производството на зеленчуци. Недостиг на зеленчуци има не само при нас, но и в другите европейски страни, но при тях той е 10-12%, до като при нас той е 98%. В България само 7% от плодовете и зеленчуците, които консумираме са български, т.е. в момента България се намира в „сортово робство“. Марин Петров Управител на Таткова градина Началото на Таткова градина започна по трудния начин. Първоначално правехме мебели, но бизнесът ни фалира. Нямаше къде да живеем и трябваше да се приберем на село. Всеки ден пътувахме от София до село Торос, където започнахме да гледаме зеленчуци без химикали въпреки хорското мнение. С течение на времето с четене научихме за биосертифициране, за методи за биологично отглеждане и започнахме да разширяваме производството. В една от годините, търсейки начин да съхраним тученицата и да я предлагаме в сезон, в който тя не расте, стигнахме до правене на песто от босилек и тученица. После започнахме да разширяваме гамата и с два вида горчица, маслинова паста, хумус и т.н. За целта си направихме малък цех в София. С течение на времето се наложи да намалим площите заради липсата на работна ръка. В момента отглеждаме зеленчуци, ягоди и годжи бери. Имаме няколко сорта домати – освен розов, също жълт, бял, и един зелен домат с визията на диня. Насочили сме се и към пепино. Всяка година пробваме нещо ново и нетрадиционно. Целим да отглеждаме културите по биологичен начин. Всички операции като плевене и окопаване извършваме ръчно, а за основната обработка използваме един малък трактор и мотокултиватор. Поливаме само с капково напояване от геран. Едно производство свиваме, но пък друго разширяваме. Например, наскоро започнахме да гледаме кокошки. В момента имаме три породи: Сребърна италианка тип Легхорн, френски Маран – черен мед и Катунски кокошки – българска порода. Направих си един експеримент с кокоши трактор, който се оказа много успешен. Кокошките почистиха и наториха земята, аз само я прекопах и сложих дървесна пепел. Такива хубави и здрави краставици не съм имал никога, затова ще продължа с този метод занапред. Станчо Станчев Управител на СД Ерато СИК – Иванов, Станчева и Съдружие В земеделието резултатът от вложения труд може да се види. Не зависиш от много хора, стараеш се и се радваш на своите успехи, а не чакаш някой да те похвали. Разполагаме в момента с 12 машини. Разбира се не може без трактор Беларус. Повечето ни машини сме закупили от фирма Варекс. Някои от тях са комбайн Challanger, комбайн Massey Ferguson, два трактора Massey Ferguson, Challenger верижен. С новата техника се работи по-лесно. Вярно е, че и тя има своите
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==