Списание АГРОБИО ТЕХНИКА | брой 4, 2019г.

18 ÀÃÐÎÁÈÎ òåõíèêà 4'2019 агробиотехника е а Като начало на нашия разговор, бихте ли се представили, както и с какво се занимавате? Казвам се Пламен Кукерски и съм мениджър на фирма Aronia Alive Agriculture. Фирмата ни се занимава с производство на био сок от арония и планински лимон. Преди десет години направихме първото насаждение от арония, което сега е 20 декара. С течение на времето засадихме също така няколко сорта ябълки и планински лимон, който в последствие се превърна в наша основна дейност. До момента насаждението ни от планински лимон е 12 декара, но по бизнес план тази година трябва да го разширим до 15 декара. За в бъдеще ще продължим да го развиваме. Преди пет години започнахме да произвеждаме био сокове от плодовете, които берем и преработваме в един и същ ден. Производството ни е изцяло био лицензирано и със затворен цикъл. Преработваме плодовете в чисто нов цех, който се намира на един-два километра от насаждението ни от арония в село Калейца, Троянско. С помощта на Местна инициативна група - МИГ Троян направихме проект, по който закупихме чисто нова поточна линия за производство на сок, на австрийската фирма Voran. Сега развитието ни е насочено основно към планинския лимон, тъй като бях одобрен по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ и сега работя по проекта. През 2015 година по време на изложбата Интерфуд и Дринк за храни и напитки в Интер Експо Център, София, в която участвахамного страни, бяхме удостоени с дипломи златенмедал за качеството на продуктите ни, и в частност на продуктите ни от арония. Бихте ли споделили как се насочихте към планинския лимон и кое е специфичното за тази култура? Насочихме се къмпланинския лимон, тъй като тази култура не се среща почти никъде в нашата страна, а е много ценна. За него научихме от един агроном, работил в Института по планинско животновъдство и земеделие в Троян, където са изпитвали качествата на тази култура. От института закупихме разсад и там ни консултираха относно отглеждането на културата. Следтова сами започнахме да си произвеждаме разсад. Също така, с планинския лимон се запознах с помощта на една книга. Като цяло ме впечатли много това, че в Ботаническата градина в Лондон има растение планински лимон на 150 години. А самият институт в Троян е внесъл планинския лимон от Памир. Самото име планински лимон показва, четова е много кораво растение, което издържа на сурови условия. Аз съм го засадил високо в Троянския балкан. Родинатаму еДалечния изток – Китай и Япония. Другото му име е Хеномелес отлатински. Представлява храст джудже с бодливи клонки, много красиви цветове, а плодовете са кръгли, подобни на дюли. Прекалено твърди и кисели са за прясна консумация, но след преработка са изключително полезни, тъй като са богати на витамин C, пектин, минерали и антиоксиданти. Сокът от планински лимон може да се комбинира и със сок от арония за още по-добър вкус и полезно действие. Освен био сокове от арония и планински лимон предлагате ли и други продукти? Произвеждаме също ябълков оцет, оцет от арония, арония и коприва на прах, и ябълкови фибри. Миналата година направихме и прекрасен сок от грозде от старотракийски десертен сорт. Гроздето е единственото нещо, което закупуваме от нашиприятелиотЮжна България. Не слагаме в него консерванти и захар. Сокътставамалкопо-сладък, защото гроздето е с 24% захарност, когато го берем, но нашите клиенти и приятели знаят, че няма захар в него. За финал, какво бихте отправили като послание към нашите читатели? Като гледам накъде отиват нещата в България, само земеделието би ни помогнало да се оправим и съм на мнение, че повече хора трябва да се насочат към него. Много чужди инвеститори идват в България, но всичко изтича в чуждите страни. Българското производство трябва да се насърчава и да се предпочита. Българското производство трябва да се насърчава и да се предпочита Разговор с г-н Пламен Кукерски, Мениджър на Aronia Alive Agriculture

RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==