95 ÀÃÐÎÁÈÎ òåõíèêà 3'2019 интервю 400 глави добитък, които вариратв зависимостотсезона и продажбите. Изградил съмдоста електропастири. Опитвам се животните да са предимно на екстензивно отглеждане, т.е. пасищно, но имам и малко угоително стопанство. Бихте ли споделели кои са основните предизвикателства, пред които са изправени животновъдите в нашата страна, и в частност говедовъдите? Основното предизвикателство е неизвестността. В него естествено има много компоненти. Липсата на работна ръка е основен проблем, тъй като, за даможе да се развива екстензивно или био говедовъдствоживотновъдите имат нужда от пасища и се ориентират към райони, които са необлагодетелствани. Както например аз в Странджа, където по социалистическо време имашеминистерско постановление и се плащаше на хората да идват да живеят тук. В планинските и полупланинските региони има страховито обезлюдяване. За това, за да остават хората да живеят и работят в тези региони, които са на края на света, трябва да се разработи цялостна концепция за животновъдството със стимули за тях, а не само да има контрол. Ако в други сектори животновъдството би могло да се индустриализира, то при говедовъдстото това няма как да стане. Не случайно говеждото месо е най-скъпо и най-търсено. Ние можемда затворим свиневъдството и птицевъдството, и да ги направим доста по-индустриализирани, но за месното говедовъдството се изискватпасища, а това от своя страна изисква хора. Въпреки електропастирите, дронове и т.н. човешката ръка остава незаменима. Все още търсим и съвършената нормативна наредба, която за съжаление непрекъснато се променя. Голяма част от идеите от законотворчеството не са предварително синхронизирани с бранша. Някой решава нещо и тъй като имаме диалог с министерство, много често се получаваха странни ситуации, когато не можемда уточним от къде е дошла дадена идея, която в последствие се е оказала неработеща. Но е хубаво, че имаме диалог и успяваме да отстраним някои от нещата в движение. За финал – бихте ли споделели какво планирате през тази година? Надяваме се и тази година да направим на есен годишното си изложение СТЕКСПО, което отминалата година се провежда в Сливен. Като цяло бихме искали вече да направим итърг за мъжки разплодни животни, но това е въпрос на финансиране и не знаем дали тази година ще успеем да намерим средства. Планираме също така да направим обединение с Национална асоциация за месодайно говедовъдство в България (НАМГБ), за да можем да сме съюзени заедно в браншовата дейност, тъй като развъдната и браншовата дейност са две различни неща. За развъдната дейност нещата започват да се оптимизират и да са по-ясни, до като в браншовата дейност винаги има повече изненади. НАМГБ покрива същите породи като нас - Херефорд, Лимузин и Абърдийн Ангъс без Гаскон. Ние имаме лиценз и за Гаскон отминалата година. Повечето хора се делят, а ние се обединяваме, което е рядко срещано в България. Това е проект за момента и предстои да бъде обсъден в детайли. В браншовата организация ще могат да членуват и хора, които не се занимават единствено с чистокръвни породи и селекционна дейност. Има фермери, които имат само стокови стада и използват месодайни разплодници. Те не търсят високата генетика и родословията, но произвеждатмесо и месодайни кръстоски, които някой път се оказват на достатъчно високо ниво. Например аз имам и стадо, което се състои отживотни, които са получени откръстоските на две и три месодайни породи, втърсене на хетерозисния ефект, итезиживотни са много добри имного продуктивни. Т.е. търсим по-широк спектър от месодайни животновъди, защото ние, развъдните асоциации, се занимаваме със селекцията и високия клас стада, които са под селекционен контрол. Това са накратко нашите цели. Останалото е да си вършим работата както трябва.
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==