78 агробиотехника е а ÀÃÐÎÁÈÎ òåõíèêà 3'2019 Р Е К Л А М А почвата и води до замърсяване на околната среда, засягащо нормалната флора и фауна, т.е. нарушава се минералния баланс на почвата и се намалява почвеното плодородие. Алтернатива на торенето с конвенционални химическиторове са агро-нанотехнологиите. Иновативните нанотехнологии предлагат по-прецизни решения на създадените проблеми. Агро-нанотехнологията включва широки приложения като контрол на болестите по растенията, повишен прием на хранителни вещества, подобрения в растежа на растенията, както и забавено освобождаване на агрохимикали. Популярността на новата стратегия, базирана на наночастиците, нараства в селскостопанския сектор, като резултатна уникалните є възможности, сравнени с тези на био-пестицидите. Все по-голямо значение се отдава на следните є предимства: повишаване на добива, увеличаване на ефикасността в използването на ресурсите и намаляване на отпадъците. Наносензорите са направени от много специфично химично съединение, което позволява торът да бъде освободен в почвата, когато кореновата система на растението се нуждае от него. По такъв начин, разработването на торове с контролирано освобождаване, на базата нананотехнологиите, се явява ключов етап на екологически устойчиво селскостопанско производство. Прилагането на наночастици като носители за торове, водятдо разработване на така наречените „умни торове“, които разкриват нови възможности за повишаване на ефективността на използване на хранителните вещества. Технологията за производство на наноторове е съвременна иновация. Характеристики на наноторовете Наночастиците са части от материята с големина до 100nm. Един нанометър (nm) е равен на десетмилиардни от метъра и е 10 хиляди пъти по-малък от дебелината на човешкия косъм. селскостопанската продукция за задоволяване на хранителните нужди на стотици милиони хора. Повишаването на хранителния дефицит в почвите причинява значителни икономически загуби за фермерите и значително намаление на хранителните качества на зърното, използвано за храна. В наши дни, пред селскостопанските научни работници се явяват такива основни предизвикателства за решаване като намалени добиви, недостиг на почвени хранителни вещества и климатични промени. Добивите от селскостопанската продукция могат да бъдат увеличени посредством използването на торове. Конвенционалните торове обикновено се прилагатпосредством пулверизиране или разпръскване на голяма площ. Те предлагат хранителни вещества в химична форма, която не е напълно усвояема от растенията. Оценено е, че около 4070% от азотното, 80-90% от фосфорното и 50-90% от калиевото съдържание на прилаганите торове се губи в средата и никога не достига до растението. Тези проблеми налагат повторната употреба на торове. Повтарящата се употреба на свой ред влияе неблагоприятно върху хранителния баланс на
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==