76 ÀÃÐÎÁÈÎ òåõíèêà 7'2018 агробиотехника е а нето или ускоряване на процеса, се свързва със степента на нагряване и регулиране на температурата преди пиролизата. Естествено е, че стърготините се загряват в падащ или определящ масата поток по-бързо от дебело дървесно парче. Тъй като дървесният въглен е продукт на странични реакции, той се получава в по-малки количества, а течните продукти в по-големи. Пълно втечняване на дървесината може да се постигне само при висок вакуум. Разграждащите се органични продукти са лабилни и при съприкосновението с въздуха се окисляват до самостоятелно изгаряне и овъгляване. Успешни експерименти върху втечняване на дървесината чрез хидрогениране са били проведени в Германия през 1943 година. Там са изразходвани значителни сили и ресурси, свързани с дефицит на течно гориво в условията на война. Но въпреки спешната необходимост за дизелово гориво, тези опити не са получили промишлена реализация поради прекомерно високата цена на такова гориво. Производството на биодизел второ поколение е лигнинено-целулозният биодизел „Фишер-Тропш”. „Фишер-Тропшовият” химичен процес представлява реакция, протичаща в присъствието на катализатор. С помощта на последния, въглеродниятоксид и водородътсе превръщат в различни течни въглеводороди. Обикновено за катализатори се използватжелязото и кобалта. Основното приложение на процеса е в производството на синтетични смазочнимасла или синтетично гориво, например, от въглища. Демонстрационни заводи за производство на Фишер- Тропшов биодизел работят в Германия и Швеция. Така например, Alpha Kat Anlagenbau-Германия представя каталитично производство на биодизел от отпадъци. За целта се използва инсталация за каталитична деполимеризация без налягане на суровини, като слама, дървесина, енергийни растения, пластмаса, стари масла, животински отпадъци, битови отпадъци. В маслена суспензия с температура около 280-340°C въглеродните молекули на изходните материали се разцепват под действие на катализатор. Получават се дизелови пари, които се сепарират в дестилационна колона. Остатъците, които не могат да се трансформират в дизел, се извеждат от процеса под формата на безвредни соли. Оползотворява се над 80% от съдържащия се в изходните материали въглероден диоксид. Полученият по този начин биодизел има по високо цетаново число-60 в сравнение със стандартния дизел-52 на използвания алкохол, биодизелите могат се разделят на метилов и етилов биодизел. За катализатор се използва калиев или натриев хидрооксид. Каталитичният процес протича през няколко етапа. Първоначално алкохолът се смесва с катализатора. След това тази смес се поставя в реактор и към нея се добавя маслото. Съотношението на смесване на растителното масло към алкохола-метанол е 9:1. За осъществяване на реакцията се поддържа температура около 70°С и нормално налягане. Продължителността на реакцията е между 1 и 8 часа. Добивът на биодизел-100% се увеличава, когато реакцията протича в излишък на алкохол и се ускорява при повишаване на температурата. В резултат на химичната реакция се получават биодизел и страничният продукт глицерин. Всеки един от тях съдържа съществено количество излишен метанол, използван в реакцията. Глицеринът намира широко приложение във фармацевтичната промишленост и производството на лакове и бои. За разделянето на глицерина от биодизела се използва центрофугиране. След центрофугирането, отстраняването на излишния алкохол в биодизела и глицерина се осъществява чрез изпарение или дестилация. Полученият алкохол може да се използва повторно. Крайният продукт е течен биодизел с кехлибареножълт цвят. За обезцветяването му е необходима дестилация, след която се получава безцветен биодизел. Полученият естер се отличава с добра възпламеняемост и високо октаново число. Например, метиловият естер е с показател 56-58% октана, а за обикновеното дизелово гориво е характерен показателят 50-52%. Това позволява използването му за дизелови двигатели, без да са необходими допълнителни възпламеняеми вещества. Благодарение на това си свойство метиловият естер добиван от растителни масла и мазнини е бил наречен биодизел. Европейският стандарт на който трябва да отговаря произвежданият биодизел е EN14124. Чрез трансестерификация биодизел може да се получава отрапично, слънчогледово и царевичномасло, соево, палмово, отживотински и растителни мазнини, ототпадъчни кухненски мазнини. Биодизел може да се добива също отдървесни и селскостопански отпадъци чрез пиролиза. Много фирми представяващи тази технология като дизелово гориво, предлагат пъстра смес от вода, киселини, леки и тежки катрани и други пиролизни продукти. Въвежда се понятието „бърза пиролиза”. Скоростта на пиролизата се измерва в секунди. Забавя-
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==