70 ÀÃÐÎÁÈÎ òåõíèêà 6'2018 агробиотехника е а на клетъчната смърт и помага за капсулиране и отделяне на третираната тъкан. В резултат на всичко това мъртвата тъкан се отхвърля. Както става ясно, криохирургията работи на различен принцип в сравнение с консервационната криотехнлогия, въпреки че и двете разчитат на ниски температури. Консервирането на клетки и тъкани обаче става при постоянни ниски температури, in vitro, и при наличие на хранителна среда, подобряваща преживяемостта. За разлика от него, криохирургията работи in vivo, с подлагане на клетките на големи температурни амплитуди с цел тяхното разрушаване. Криогенни консумативи в криохирургията Един от най-популярните в момента криогени, използвани за замразяване на лезии е течен азот. Тази охлаждаща течност с точка на кипене (фазов преход) -196°С (-321°F) може да се разпръсква върху болната тъкан, да циркулира през тръба наречена криосонда или да се нанесе с апликатор. Популярността на течния азот се дължи на ниските постижими температури, а от там и на високата ефективност на криотерапията с него. Това го прави подходящ както за доброкачествени, така и за злокачествени лезии. Друг криоген е въглеродният диоксид с температура на кипене -78,5°С. Той се прилага като спрей. Много често се използва „сняг“ от въглероден диоксид, образуван в цилиндър или се прави смес с ацетон, за да се образува каша, която се прилага директно към третираната тъкан Последните постижения в областта на технологиите позволяват използване на газ аргон (-180°С) за образуване на лед, използвайки принципа известен като ефектДжули-Томсън. Той дава отличен контрол на процеса и свежда до минимум усложненията, използвайки 17 ултратънки криоигли. В някои криогенни препарати се използва смес от диметилов етер и пропан. Те се съхраняват в контейнери за аерозолен спрей при стайна температура и температурата им пада до -41°С при прилагане. Азотният оксид пък е предпочитан в оралната криохирургия. Съхранение не представлява проблем, ако обаче цилиндрите са големи пренасянето се затруднява. Тук е подходящ само метод със сонда, защото пръскането води до образуване на твърди кристали от азотен оксид. Криохирургични сонди Затворените сонди за криохирургия обикновено се използват да доставят ниски температури от криогена във вътрешнитъкани. тъкан в криохирургията е некроза, локална смърт на група клетки, в резултат оттяхното замразяване и размразяване. Освен това, така се повлиява злокачествен растеж, тъй като кръвоносните съдове, снабдяващи засегната тъкан започват да замръзват. За да се опише по-подробно, механизмътна действие на криохирургията може да раздели на три фази – пренос на топлина, клетъчно увреждане и възпаление. В първата фаза начинът на въздействие върху целевите клетки е чрез бърз пренос на топлина от тях към охлаждаща (криогенна) система. Най-често използваната криогенна субстанция е течен азот, който има точка на кипене -196°С. Скоростта на топлинен пренос зависи от температурната разлика между целевата група клетки и течния азот. При използване на разпръскваща крио-техника течният азот се прилага директно върху целевата тъкан, при което топлината от клетките се прехвърля бързо върху охладителя и той започва бързо да кипи и да се изпарява. Когато терапията се прилага с криосонда, преносът на топлина става индиректно през метала на сондата. Вториятетап е клетъчно увреждане. Поради хиперосмотичните вътреклетъчни условия ледени кристали не се образуват от -5°С до -10°С вътре в клетките. Превръщането на водата в лед започва като се концентрира първоначално в извънклетъчните разтвори, а резултатът е осмотичен градиент през клетъчната мембрана, заради възникващите разлики в концентрациите на соли от двете й страни, което уврежда клетките. Освен от осмотичния натиск клетката се уврежда и от механичния контакт с леда в междуклетъчното пространство. При продължаващо спадане на температурата ледени кристали се образуват във вътреклетъчната протоплазма. Този втори етап от въздействието на криохирургията може да се онагледи с размразяването на пържола от фризера. Соковете изтичащи от нея при размразяването са вътреклетъчните течности, които излизат заради увреждането на клетъчната стена. Нискитетемпературиосигуряватмаксимално увреждане чрез по-нататъшновътреклетъчно концентриране на електролити. В зависимост от заболяването се препоръчват различни температури на замразяване. Например за злокачествени образувания на кожата се прилага температура от -50°С до -60°С а за доброкачествени лезии е достатъчна температура от -20°С до -25°С. Последният отговор на криотерапията е възпаление. Този трети етап се наблюдава като зачервяване и оток. Той е отговор
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==