Списание АГРОБИО ТЕХНИКА | брой 6, 2018г.

26 ÀÃÐÎÁÈÎ òåõíèêà 6'2018 агробиотехника е а В настоящия програмен период Европейският съюз ясно заявява един от своите основни приоритети – иновациите. Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС дава инструментите, чрез които иновациите в земеделието и хранително-вкусовата промишленост (ХВП) да бъдат насърчени и подкрепени. Но в каква степен това ще бъде направено и дали страните-членки ще се възползват в максимална степен и навреме от предоставените им възможности, зависи от всяка една държава поотделно. По тази тема се говори все по-често и в България, въпреки че изготвянето и съответно прилагането на мерките, стимулиращи иновациите, в Програма за развитие на селските райони (ПРСР), закъсняват. Институтът за агростратегии и иновации работи от 2013г. и със самото си основаване има за цел да създаде благоприятна среда за прилагане на иновативни решения в българските селско стопанство и ХВП и да насърчи повишаването на конкурентоспособността на българското земеделие чрез всички възможни инструменти, но най-вече чрез експертен подход и трансфер на знания. В контекста на ОСП, всяка страна-членка сама определя понятието „иновация“, както и институциите или организациите, които могат да преценят дали нещо е иновативно или не. Най-общо обаче за иновация се приема продукт, система или технология, която води до икономическа, социална или екологична печалба. Накратко това е идея, приложена с успех в практиката, а това прави иновациите винаги модерни и полезни. Осъзнавайки важността на тази тема ЕС търси инструменти за подкрепа на иновациите основно чрез две програми. Това са Хоризонт 2020 и ПРСР. Съюзът създава и т.нар. Европейско партньорство за иновации (EIP). В частта на земеделието и ХВП, EIP-AGRI правно произтича от Регламента за развитие на селските райони. Неговата идея е не просто да бъде внедрен иновативен продукт, технология или процес, който да доведе до печалба в рамките на стопанството или на предприятието, а в сътрудничество между няколко субекта да се постигнат повече резултати. В рамките на ЕПИ АГРИ за целите на всеки отделен проект се сформират т.нар. „оперативни иновативни групи“, които могат да кандидатстват за подкрепа на иновациите по ПРСР. За да се случи една иновация в сектора обаче трябва да е налице група, включваща задължително един земеделски стопанин с проблем, който да бъде разрешен. В тази група трябва да има и поне един представител от следните субекти в областта на селското и горското стопанства, хранителновкусовата промишленост, опазването на околната среда и водите – научни институти или опитни станции, висши училища с актуални акредитации по професионални направления, НПО, МСП, организация с консултантската дейност. Всички в оперативната група работят заедно за решаване на проблема на фермера и в това сътрудничество се ражда иновацията. Оперативната иновативна група се сформира за целите на конкретна идея и е бенефициент по ПРСР. Тя може да кандидатства по мярка 16 „Сътрудничество“ на програмата, изготвяйки иновативен проект с разработен план и представяйки го за одобрение. В българската ПРСР подкрепата по мярката се отпуска като обща сума в две фази на кандидатстване. Максималният размер на допустимите разходи за една оперативна група за един проект е 1000000 евро. В повечето държави-членки като Германия, Италия, Португалия, Испания, Австрия, Латвия и Естония, вече са проведени приеми за създаване на оперативни иновативни групи и подбор на предложените оттях иновативни проекти по ПРИновациите в земеделието се превръщат в приоритет Мнение на г-жа Светлана Боянова, Председател на Институт за агростратегии и иновации Ñâåòëàíà Áîÿíîâà çàâúðøâà ïðàâî â Áóðãàñêèÿ ñâîáîäåí óíèâåðñèòåò. Çàïî÷âà êàðèåðàòà ñè êàòî ãëàâåí åêñïåðò â Ìèíèñòåðñòâîòî íà çåìåäåëèåòî è ãîðèòå ïðåç ÿíóàðè 2000ã. Îò ñðåäàòà íà 2003ã. å þðèäè÷åñêè ñúâåòíèê â Áúëãàðñêàòà ìåæäóíàðîäíà ñòîïàíñêà àñîöèàöèÿ (ÁÈÁÀ), ñåãàøíàòà ÊÐÈÁ. Îò 2008 äî 2010ã. å èçïúëíèòåëåí äèðåêòîð íà Àñîöèàöèÿòà íà çåìåäåëñêèòå ïðîèçâîäèòåëè â Áúëãàðèÿ (ÀÇÏÁ).  ïúðâîòî ïðàâèòåëñòâîòî íà ÃÅÐÁ å çàìåñòíèêìèíèñòúð íà çåìåäåëèåòî è õðàíèòå ñ ðåñîðè „Ïîçåìëåíè îòíîøåíèÿ“ è äâàòà åâðîïåéñêè ôîíäà çà ôèíàíñèðàíå íà çåìåäåëèåòî – „Äèðåêòíè ïëàùàíèÿ“ è „Ïðîãðàìà çà ðàçâèòèå íà ñåëñêèòå ðàéîíè“. Îò íîåìâðè 2013ã. äî ìîìåíòà ðúêîâîäè Èíñòèòóòà çà àãðîñòðàòåãèè è èíîâàöèè (ÈÀÈ).

RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==