80 ÀÃÐÎÁÈÎ òåõíèêà 5'2018 агробиотехника е а телни захарни култури, скорбялни или целулозни суровини. Основната технология за преобразуването на биомасата в етанол е ферментацията, последвана от дестилация. Етанолът в момента се произвежда в големи количества при ферментиране на захарни или скорбялни остатъци от земеделски суровини. Културите, използвани за производството на етанол, варират според региона и могат да бъдат: захарна тръстика, жито, царевица, захарно цвекло, остатъци от винено грозде и др. Основният материал за биоетанола е захар, от която, с помощта на ензи-ми и квасна гъба, се получава алкохол. Докато растенията, съдържащи захар ферментират директно, действителната алкохолна ферментация на растенията, съдържащи скорбяла се предхожда от ензимна реакция на растителния материал. Процесът на ферментация приключва, или когато захарта бъде използвана, или когато се постигне максимална концентрация на алкохол. Полученият етилов алкохол – биоетанол, се отделя чрез дестилация. За да може да се използва алкохолът като гориво, се извършва дехидратация. Остатъчната вода се извлича от алкохола, и се получава окончателно биоетанол с чистота над 99%. За да се намали цената на етанола, може да се използва евтина лигноцелулозна биомаса, която да замени скъпите захарни и скорбялни суровини. Лигноцелулозни култури са дървеният материал, сухите остатъци от захарните култури, царевична слама, или енергийни култури като коноп, просо и др. Целулозният състав на тези материали се превръща във ферментиращи захари, които пък от своя страна се превръщат в етанол, който е напълно биоразградим. Биоалкохолите могат да се използват като чисти горива за работа на бензинови двигатели или смесени с традиционните бензини без необходимост от модифициране на двигателите. Биоетанолът се използва предимно като добавка към горивото за намаляване на въглеродния оксид и други вредни емисии, отделяни от превозните средства. Статистиката показва, че използването на десет процентна добавка на биоетанол към бензина води до намаляване с 30% на съдържанието на въглероден оксид, до 50% на твърди частици в изгорелите газове, до 19% на парниковите газове и до 25% на смога. Като цяло токсичността на изгорелите газове се намалява с около 21%. Биоетанолът се смесва с бензина без допълнителна термична обработка. Е5 – съдържа 5% биоетанол и 95% бензин, при него не се налагат промени в двигателя, Е10 - съдържа продукт може да бъде еквивалентен на горивата, произведени от първото поколение технологии, а може да бъде и различен тип съвременно биогориво, като биодиметилов етер, биосинтетичен газ, биоводород или биокеросин. Като цяло, тези биогорива се считат за по-устойчиви, тъй като суровините и методите, използвани за получаването им предлагатпо-голямо редуциране на емисиите от парникови газове и не се конкурират с хранителни култури за използване на земята. Биогорива оттрето поколение са горива за транспорта, произведени от биомаса, получена от аквакултури, която действително или потенциално не се счита за хранителна. Има два начина за култивиране на аквакултурите - единият е с отглеждане на културата в затворени фотобиореактори, в които се контролират физико-химичните параметри, а другият е в открити водоеми, в които се разпространява хранителна среда, за да се гарантира оптимално развитие на водораслите. Системите са много чувствителни към замърсяване, но риск от такова има само при откритите водоеми. Биогорива от четвърто поколение са горива за транспорта, произведени от генетично подобрени суровини, които усвояват максимално количество въглерод и генетично оптимизирани микроорганизми, които ги преработват ефективно в биогорива. Четвъртото поколение биогорива се характеризира с подобрение както на суровината, така и на преработващите бактерии. Постига се много по-бърз растеж, което означава по-бързо трансформиране в биогориво. Открити са начини за увеличаване на дневния растеж на микроводораслите с 30-40%, което може да доведе до голям напредък в производството на биогорива. Масовото производство на биогорива от този тип поражда дискусия за необходимостта и границите на използване на генно модифицирани култури. Къммомента единствено биогоривата от първо поколение се произвеждат в промишлени количества. Трите най-разпространени вида биогорива оттозитип са биоетанолът, биодизелът и растителните масла. Биоетанолът се използва в безиновите двигатели, а биодизелът – в дизеловите двигатели. В настоящият момент тези горива се добавят къмтрадиционните горива в определена пропорция, без да е необходимо да се внасят каквито и да са изменения в конструкцията на съществуващите автомобилни двигатели. Биоетанол Биоетанолът се произвежда от расти-
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==