120 агробиотехника е а ÀÃÐÎÁÈÎ òåõíèêà 3'2018 Р Е К Л А М А тъкан от неспукани и скоро спукани везикули (епителните проби трябва да се поставят в транспортна среда в студени условия при pH7.2-7.4.) и фарингиална течност, замразена при -40°C, незабавно след взимането. Найподходящ за пробовземане в периода 4-1015-ти ден от началото на шапна инфекция е орофарингеалният секрет (ОР). Серологичните тестове включват ензимсвързан имуносорбентен метод за установяване на антитела срещу неструктурните протеини на вируса на шап (NSP ELISA). Това е основен диагностичен тест за провеждане на серологичен надзор на шапа. Прави се и ELISA тест за установяване на антитела срещу структурните протеини на вируса на шап (LPB ELISA). Така става определяне на серотиповата принадлежност в случай на NSP положителен резултат. Освен това последният тест се използва и за определяне имунния статус при търговия с животни. Вирусологичните тестове за шап включват FMVD (Food and Mouth Disease Virus)/ SVDV (Swine Vesicular Disease Virus) Ag ELISA. Те установяват антигена на шапен вирус в случай на съмнение, определят серотиповата принадлежност на вируса на шапа и диференцират вируса на везикулозна болест по свинете (SVDV). Друга възможност е тест с полимеразно верижна реакция в реално време (RT-PCR). С него се установява генома на шапен вирус в тъкънни проби (везикулозен материал, тонзили, ОР проби) от възприемчиви домашни и диви животни за потвърждаване на диагноза в случай на съмнение. Напоследък все повече значение се отдава на възможностите за децентрализирана, предварителна и извънлабораторна диагностика, включително и на терена, в съмнителни ферми. За тази цел са много подходящи преносимите хроматографски тестове (LFD) Шап Една от най-силно заразните болести при животните е шапът. Разпространява се бързо и неконтролируемо. При условия във ферми възприемчивите животински видове са говеда, овце, кози, свине и елени. Заболяването се причинява от вирус с диференцирани 7 субтипа, всеки, от които предизвиква едни и същи симптоми. Различните субтипове (O, A., C, SAT1, SAT2, SAT3 и Азия1) могат да бъдат разграничени единствено чрез експертен лабораторен анализ. Последствията отшапа са много сериозни, предимно в икономически аспект. Налага се продължително лечение на инфектираното стадо, а заедно с това се наблюдава намален млеконадой поне до следващата лактация. Получават се мастити и цената на говедата значително намалява. Заразяването на хората с вируса на шапа става чрез кожни наранявания или чрез устата, при контакт с инфектирани животни или експозиция на агента в диагностичните лаборатории, както и посредством консумация на мляко от болни животни. Подходящи проби за лабораторна диагностика са: серум, везикуларна течност, 1g
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==