118 ÀÃÐÎÁÈÎ òåõíèêà 3'2018 агробиотехника е а животни алергичната реакция предшества измененията в тъканите и органите. У нас диагностичните изследвания натерен включват ежегодна, еднократна интрадермална туберкулинизация с говежди пречистен протеинов дериват (ППД) на всички ЕПЖ, навършили 42-дневна възраст, в стада, свободни оттуберкулоза. Диференциалнатуберкулинизация (с говежди и птичи туберкулин на 42-ия ден след първоначалнататуберкулинизация) се прави на ЕПЖ с положителна или неопределена реакция при предходното еднократно изследване с говежди туберкулин в стада, свободни от туберкулоза. На всички ЕПЖ, реагирали с положителна или неопределена реакция при диференциалната туберкулинизация се прави еднократна интрадермалнатуберкулинизация с говежди ППД (между 45-ия и 60-ия ден след диференциалната туберкулинизация) в доза 0,2ml. В стада с констатирана туберкулоза се извършватчести интрадермални изследвания през 2 месеца от датата, на която е заклано последното реагирало животно, на всички ЕПЖ, навършили 6-седмична възраст. Прави се и еднократна туберкулинизация на всички свине (с говежди и птичи ППД туберкулин – едновременно на двете уши), отглеждани съвместно с ЕПЖ, при които е констатирана туберкулоза. Лабораторно се изследватпроби от лимфни възли, бял дроб, черен дроб и други вътрешни органи, взети при диагностично или санитарно клане или при съмнение за туберкулозна находка по време на кланичния преглед на месо при редовно заклани животни. Лабораторната диагностика включва бактериологично изследване, тест на твърда среда на Льовенщайн-Йенсен, тест на течна среда на Мидълбрук, тест чрез полимеразно верижна реакция и бърз ELISA тест. Един от най-ефективните серодиагностични тестове за откриване на туберкулоза при животните е ензимсвързания имуносорбентен анализ (ELISA). Това е техника за определяне на бактериални антитела в кръвен серум, като за антиген се използват убити клетки на M. Bovis и M. Avium и туберкулин. На пазара се предлагат готови ELISA комплекти, които улесняват и съкращават времето за теста. Чувствителността от 98% и специфичността от 65% са като при кожния туберкулинов тест. Молекулярният тест чрез PCR е рутинно бързооткриванеиидентификация натърсения микроорганизъм в смесени култури, клинични материали, инфектиранитъканиихранителни продукти. Тойдиференцирапредставителите на род Mycobacterium помежду им и спрямо трупът се обезврежда и се предприемат нужните ветеринарно-санитарни мерки. След това откриването на специфичните антраксни антигени става при бактериологично изследване, чрез топла или студена преципитация по Асколи и чрез полимеразно верижна реакция (PCR). Те всъщност откриват антраксни антигени, като получават утаяване с известни антиантраксни серуми, или като от култура, посята върху специфична хранителна среда, извличат причинителя. Посяването на културата става върху петриеви стъкла с агар-агар. След 24-часово култивиране в лабораторен термостат при 37оС на положителните проби се развива колония с матово оцветяване. Аглутинацията (слепването на бацила с антитялото) се доказва с имунофлуоресцентен метод. Използва се метод на Кунис – върху предметно стъкло се прави натривка от материал, в който се търси антигенът, накапват се антитела, свързани с флуоресцентни вещества и след 1 час се наблюдава на флуоресцентен микроскоп. Ако има жълтозелено светене, реакцията е положителна, т.е. антигенът присъства. За това наблюдение големи възможности имат конфокалните оптични флуоресцентни микроскопи, които оценяват пробите в четири измерения – височина, ширина, дълбочина и време. Туберкулоза Заболяванетотуберкулоза може да засегне говеда, овце, свине, птици и човека. Това хронично инфекциозно заболяване често протича безсимптомно, което налага навременно и точно диагностициране при животните. В България политиката по отношение на туберкулозата е радикална, т.е. след откриване заразените животни незабавно се отстраняват и колят. Туберкулизирането на животните е основа за първоначално поставяне на диагноза. При положителна или съмнителна реакция към туберкулин се правят лабораторни изследвания за окончателна диагноза. Интрадермалният туберкулинов тест е сред най-подходящите за прижизнена диагностика в стопанствата и като такъв се използва в националната програма за ограничаване на туберкулозата. С еднократна или двукратна туберкулинизация се откриват 90-98% от болните животни. Туберкулинът се инжектира интрадермално в кожна гънка на врата в доза 0,1ml, съдържаща от 2000 до 5000UI. Тозитестсе основава на свръхчувствителност от забавен тип. При инжектиране на здрави животни не предизвиква образуване на антитела и сензибилизиране. При заразени
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==