животновъдство 117 ÀÃÐÎÁÈÎ òåõíèêà 3'2018 Р Е К Л А М А Р Е К Л А М А Диагностицирането, контролът, профилактиката и ликвидирането на зоонози са важна част от политиката за опазване здравето на хората и животните в България и целия ЕС. Те дават възможност за спазването на един от основните принципи в създаване на Европейската общност – свободно движение на животни и животински продукти на територията на Общността. Лабораторно-диагностичните изследвания за отделните болести се извършват по методи, посочени в последното актуализирано издание на Ръководството за стандарти на диагностични тестове и ваксини на Световната организация за здравеопазване на животните (OIE). Пробите се изследват в акредитирани по стандарт БДС ISO 17025 за съответните методи лаборатории. Антракс Характерен с предизвикване на тежка интоксикация, антраксът е опасна остра инфекциозна болест с три форми – кожна (при заразяване през кожата), чревна (при заразяване чрез храната) и белодробна (при заразяване чрез въздуха). От него боледуват говеда, овце, кози, свине и човека. Причинителят Bacillus anthracis може да запази жизнеспособността си с десетилетия, чрез изключително устойчивите си спори, намиращи се в почвата в стационарни антраксни огнища. За периода 1985-2015г. в страната са регистрирани 159 населени места, в които е установен антракс, с 278 заболели животни и 89 заболели хора, сред които има два смъртни случая. За изминалите 80 години се наблюдава значително подобрение на епизоотичната обстановка в страната, което се дължи на комплексни мерки, включващи ваксинация в антраксните огнища, обезвреждане на труповете, дезинфекция и ветеринарно-санитарен контрол при добива на животински продукти. Общите мерки за ограничаване на болестта включват микробиологично и имунологично лабораторно изследване на тъканни проби от умрели животни при съмнение за антракс. Правят се и клинични обследвания на възприемчиви селскостопански животни. При констатиране на заболяването труповете на животните независимо от вида им и животинските продукти от тях се оползотворяват в екарисаж или се унищожават чрез изгаряне. Всички кожи, които са били в допир с антраксно животно, се обработват с разтвор с 2% солна киселина и 10% натриев хлорид във вода. При съмнения за попадане на антраксен бацил в трупове или субпродукти, те се стерилизират или изваряват до 6 часа след клането. Ако това е невъзможно, се изгарят. За дезинфекция на помещенията се използват 5% разтвор на креолин, 3-5% формалинов разтвор с експозиция поне 2 часа и 10% сярнокарболова смес с експозиция 3 часа. Предкланничните клинични прегледи не могат да открият локалните и атипични форми на антракс при говеда и свине. За да не се допусне добиване на продукти от животни с такива форми на антракс, на технологичната линия след обезкървавянето на труповете се прави преглед на подчелюстните лимфни възли. Ако има изменения със съмнения за антракс, клането се спира и се вземат проби за микроскопско и бактериологично изследване. Първоначалното микроскопско изследване на взетите материали е с ориентировъчно значение. Ако то е с положителен резултат, т.е. виждат се грам-положителни бактерии, разположени във верижки с вид на бамбукови пръчици, без да се чакат резултатите от пълното бактериологично изследване, www.kraiburg-elastik.com ǶȚȓȐȟȍȕ ȒȖȔȜȖȘȚ ȗȘȐ ȓȍȎȈȕȍ ȗȘȖȌțȒȚȐȊȕȐ ȒȘȈȊȐ dzȍșȕȐ ȏȈ ȗȖȌȌȘȢȎȒȈ șȗȍșȚȧȊȈȚ ȘȈȉȖȚȈ Ȑ ȔȈȚȍȘȐȈȓȐ ǯȈ ȊșȧȒȈ ȕțȎȌȈ ȗȖȌȝȖȌȧȡ ȗȘȖȌțȒȚ ǭȌȕȈ ȐȕȊȍșȚȐȞȐȧ ȒȖȧȚȖ șȐ ȏȈșȓțȎȈȊȈ .5$,%85* ǷȖșȚȍȓȒȐ ȏȈ ȉȖȒșȖȊȍ ȏȈ ȓȍȎȈȕȍ ǵȈȑ ȌȖȉȘȐȚȍ ȔȍșȚȈ ȊȐȕȈȋȐ șȈ ȏȈȍȚȐ DZȖȘȌȈȕ ǫȢȘȒȖȊ Tel. mobil: 0888 803 613 E-mail: j.garkov@sbr.bg ǷȘȖȌȢȓȎȐȚȍȓȕȈ ȔȍȒȖȚȈ ȁȈȌȧȡȈ ȏȈ șȚȈȊȐȚȍ ǷȘȍȌȘȈȏȗȖȓȈȋȈ ȏȈ ȗȖ ȗȘȖȌȢȓȎȐȚȍȓȕȖ ȓȍȎȈȕȍ legt die Weide in den Stall
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==