биоенергетика 117 ÀÃÐÎÁÈÎ òåõíèêà 1'2018 Р Е К Л А М А стоящия момент се използва само малка част от тях, защото се счита, че събирането на дребноразмерна дървесина е икономически неефективно. Технологията за добив на дребноразмерна дървесина включва надробяване на клоните и вършината на трески на възможно най-близката точка до сечището, до която може да се достигне по горски път. Горските остатъци имат малка плътност и ниски горивни стойности. Европейската практика е установила, че високо енергийно приложение има събирането на дървени остатъци и клони с дебелина не по-малка от 10-12cm. Източник за добив на дървесна биомаса за енергия са и специално отглежданите енергийни бързо растящи култури - хибриднитополи, хибридни върби, клен, канадска топола, ясен, орех, дъб и чинар. След отсичане енергийните култури бързо се регенерират. За намаляване наразходитепотранспортирането на горските отпадъци инсталациите за производство на енергия се разполагат в близост до горските райони. Например за инсталирана мощност за производство на електрическа енергияот5MWса необходимиоколо 80000-100000m3 дървесина годишно. За рентабилността на електрическото производство Източници на дървесна и селскопстопанска биомаса са градските и селските райони - остатъците отцелулозно-хартиената промишленост, горското стопанство, селското стопанство, дървесните отпадъци отградовете и енергийните култури. Високото съдържание на влага в биомасата и ронливата є структура затрудняват нейното директно приложение впроизводствотона енергия. Това налага предприемането на определени мерки - раздробяване и изсушаване, брикетиране, необходими за подобряване на енергийните характеристики на биомасата при проектирането и реализирането на проекти за производство на енергия. Вземат се под внимание стойностни показатели като съдържание на влага, летливост, пепел, плътност, здравина, добив, сезонност, близостта на източника на биомаса до производствената площадка на енергия, бъдещия потенциал и други. Приоритет за производството на енергия представляват сухата дървесна и селскостопанска отпадъчна биомаса, характеризираща се с ниска влажност и висока достъпност в горските и селските райони. Дървесна биомаса Горският сектор в България се характеризира с устойчиво производство на дървесина - около 5-6 милиона кубичниметра годишно. В „Националната стратегия за устойчиво развитие на горския сектор“ се предвижда ползването на дървесина в 2020 година да достигне 10 милиона кубични метра годишно. Основният структурен дял се пада на дървата, средната и дребна строителна дървесина, които са подходящи за производството на енергия и друга технологична обработка. Освен облите дърва, ресурс за производството на енергия се явяват клоните, кората, пъновете, корените, дървесината за огрев, съчките и листата, останали след сечите. Клоните и вършината са отпадъци отдърводобива. Къмна-
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==