42 ÀÃÐÎÁÈÎ òåõíèêà 7'2017 агробиотехника е а Листното подхранване на рапица и житни с микроелементи е препоръчително мероприятие през есента и задължителна част от земеделската технология през октомври и ноември за онези стопани, които са ориентирани към по-висок добив и качество. Добивът при рапица се залага изключително през есента, а при житни се повлиява в най-висока степен от подхранването в началото на братене. Конкретни микроелементи като Бор (Сяра и Манган) при рапица и Манган (Мед и Цинк) при житни играят решаваща роля за по-доброто презимуване на културите и по-лесното възстановяване в началото на годината от неблагоприятните зимни условия. Лебозол предлагат своя продукт Аминозол® при стресови ситуации като студ в съчетание със суша или с прекомерна влага. Безспорно е значението на Бор като хранителен микроелемент за рапицата. За формирането на добив от 350кг/дка рапицата има нужда от 30-50гр/дка Бор, като половината от това количество се усвоява през есента. Освен културно обособената необходимост от Бор този елемент участва директно в редица физиологични функции на растението като клетъчно делене и диференциране, укрепване на клетъчните стени и образуването на тъкани, които обуславят по-доброто презимуване и по-бързия старт в началото на годината. Недостигът на Бор повишава стреса от суша, намалява транспорта на резервни вещества в главния корен и повишава опасността от измръзване. Опити с Бор при пшеница доказват еднозначно благоприятното влияние на ранното (до 2-ри възел) листно подхранване с Бор върху добива, особено при суха зима. Приложението на 100мл/дка Лебозол®-Бор доведе при споменатия опит до разлика от 12кг/дка в добива и повишаване на хектолитровото тегло с 2,3кг/хл. Рапицата и житните култури имат една и съща нужда от Манган, за да формират добив – от 60 до 100гр/дка. За оптималния прием на Манган рН-стойностите на почвата са между 4.5 и 6. Извън тези граници усвояването е силно затруднено, което налага необходимостта от листно подхранване с този елемент. Недостигът на Манган води до прекъсване на синтеза на хлорофил и хлорози по листата. След подходящо листно торене се наблюдава рязко покачване на съдържание на хлорофил в листата. Силно варовити почви предполагат намален почвен прием на Манган поради антагонизма му с Калций, като ситуацията допълнително може да се обостри поради високо рН и висок редокс-потенциал на почвата. Манганът балансира налягането на кореновата повърхност, като по този начин се стимулира приемът на калиевите и нитратните йони, съответно има по-ефикасно усвояване на Калий и Азот от почвата. Добре запасените с Манган житни са по-слабо податливи на черно кореново гниене. Недостигът на Цинк и Мед като хранителни микроелементи се наблюдава при едни и същи условия – леки почви с високо органично съдържание, продължителна суша, висока рН-стойност. Рапицата има нужда от 15-30гр/дка Цинк и от 3-5гр/дка Мед, житни от 25-30гр/дка Цинк и от 5-15гр/дка Мед. При рапица Цинк и Мед имат значение за жизнеността, устойчивостта, оплождането и образуването на шушулки. Дефицитът на Цинк води до ограничено развити листа и розетка и слаб растеж, а този на Мед – до по-малък брой шушулки с по-малко зърна. При житни недостигът на Мед има като последица нарушено укрепване на клетъчните стени и влошаване на устойчивостта. Ниските съдържания на Мед и Цинк в растението благоприятстват развитието на гъбични и вирусни болести. Различни решения за листно хранене, както и информация относно точното време за пръскане, продукта и смесимостта, може да получите от специалистите на Лебозол® България. Различни решения за листно хранене от Лебозол® България
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==