76 ÀÃÐÎÁÈÎ òåõíèêà 6'2017 агробиотехника е а Г-н Стоянов, ще представите ли Организацията на Развъдчиците на Автохтонните Породи Овце в България? Организация на развъдчиците на автохтонни породи овце в България е създадена на 11-ти март 2008 година със селище на управление град Силистра, с председател професор Костадин Желев. Лицензирани са 7 породи овце, а именно Каракачанска, Медночервена шуменска, Реплянска, Дъбенска, Средностаропланниска, Сакарска и Среднородопска, за които са разработени развъдни програми. От 1-ви юли 2010 година седалището се мести в Калофер, където аз поемам ролята на председател. Дейността продължава да се изпълнява със същите породи овце. Тук в центъра на България, работата с породите овце намери своето найестествено седалище. Определено този район може да се приеме като една от люлките на родното ни овцевъдство, където са създадени такива забележителни породи овце като Дъбенската и Средностапопланинската и Калоферската дългокосместа коза. Тук овцевъдството е изиграло една от най-съществените роли в националното ни възраждане, като основа на развиващи се гайтанджийство, абаджийство, кожарство, килимарство и производството на козяци, чулове и дисаги, а кашкавалът, пастърмата саздърмата и сиренето са ценени и добре познати на Изток и на Запад. Тогавашните сдружения на овцевъдите са били едни от найщедрите дарители при строежа на училища, читалища и изпращането на будни български младежи на обучение в чужбина. С какво се отличават българските породи овце? Защо е важно да ги опазим? Едва ли има друго производство освеновцевъдствотои козевъдството, което може да бъде така тясно свързано с биопроизводството, тъй като автохтонните породи са найдобрата му основа. Българските автохтонни породи овце се отличават с това, че те са продуктна народна селекция итяхната приспособимосте към условията на отглеждане в конкретия регион. В резултат на това, те се характеризират с уникални фенотипни и генотипни показатели, отразяващи се втяхната продуктивности различие от комерсиалните породи овце. За правилното функциониране на развъдните програми и за ориентация в тенденциите на развитието на популациите се налага набиране и допълнителна информация като екстериорни показатели, интензитет на растеж, опетняване и т.н., които досега не са били изучавани. За щастие при някои от породите (Реплянска и Каракачанска) нашите предци са ни оставили достатъчно такава, но при други съвсем липсва. Това е наше задължение за потомците ни. Втози контекст, традиционно сте сред организаторите на Национален събор за опазване на местните български, селскостопански породи, чието следващо издание предстои. Ще разкажете ли малко повече за това мероприятие? Началото на Традиционния събор за опазване на българските породи животни е поставено от професор КостадинЖелев и зооиженер Стефан Чолаков през 2005 година. Аз продължавам неговото случване. Тази година за провеждането на събора вземат участие с финансова подкрепа и Министерството на земеделието и храните под патронажа на министъра Румен Порожанов, който изцяло подкрепя идеята за опазване на местните породи животни в България. В организирането на мероприятието взема всяка година участие и ИАРСЖ – град София. Това събитие е свързано с популяризиране на произвежданите животински продукти, най-вече сирене имесо, което е характерно с уникалните си вкусови качества. Благодарение на тази уникалност, все повече се разширява пазара и търсенето им. Какъв е Вашият съвет към българските овцевъди? Съветът ми към фермерите, отглеждащиместни породиживотни, е да продължават със същата амбиция и настоятелност за опазването им като генофонд на България без да проявяват излишна комерсиалност. Българските автохтонни породи овце се отличават с уникални показатели Разговор с г-н Румен Стоянов, Председател на СНЦ ОРАПОБ – град Калофер
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==