Маслодайната рапица или как да я посеем, за да пожънем Рапицата е основна маслодайна култура в над 32 страни в света и осигурява 40 до 50% от общото потребление на растителни масла. Рапичното масло намира приложение както в хранително-вкусовата промишленост, така и в химическата - за производство на лакове, бои, сапуни, каучук и смазочни масла за машиностроенето и металургията. В последните години рапичното масло е една от основните суровини за получаване на биогориво за дизелови двигатели. Бързо растящата, дълбока коренова система на рапицата подобрява структурата на почвата и повишава водопропускливостта и аерацията й. Зимните форми са с висок противоерозионен ефект. Използвана като междинна култура, рапицата освобождава най-рано площите и ги оставя чисти от плевели за следващите култури. Това спомага за повишаване ефективността от използването на единица площ. Рапицата е едно от най-добрите медоносни растения - от 1 дка се получават до 10 кг мед. От 12 000 дка през 1997 г. площите, засяти у нас с рапица, достигат 2 400 000 дка през 2010 г. Последващата отмяна на задължителната добавка от биодизел в горивата намалява търсенето на вътрешния пазар и принуждава българските рафинерии да прекратят дейността си, но все пак площите с рапица остават на високи нива - 1 700 000 дка през 2016 г., като продукцията е предназначена главно за износ. Отглеждането на рапица е перспективен бизнес за фермерите, защото изкупните цени са сравнително високи – в последните години цената е стабилна и се движи в границите от 300 до 350 евро на тон. За да си гарантират обаче висока норма на печалба, стремежът на фермерите е да вдигат добивите от единица площ, като същевременно намаляват присъщите разходи. По данни на МЗХ средният добив от маслодайна рапица в страната е малко под 300 кг/дка, което отстъпва на добивите в Германия и Франция, достигащи средно до 450 кг/дка. Естествено, средният добив зависи от много фактори, като климатични условия, използвани сортове, начини за прибиране на реколтата и др., но в основата е технологията на засяване и отглеждане на културата. У нас сеитбата на рапица се извършва главно със сеялки за слети култури (есенни сеялки) на междуредия 12-25 см, със сеитбена норма 300-500 гр./дка. Маслодайната рапица изисква изключително добра предсеитбена подготовка, обусловена от малките размери на семената. От една страна, трябва да се извършат редица почвообработки, за да се получи желаното раздробяване на почвата. От друга страна, определящо условие за поникване и добро развитие на растенията до началото на зимния период, е наличието на почвена влага. При българските климатични условия в този период почвената влага е в минимално количество. Това количество е подложено на изпарение, след като фермерите приложат традиционните форми на предсеитбена почвообработка. Добрите практики изискват да се запази колкото е възможно от почвената влага още след жътвата на предшественика (обикновено житни култури), като се приложи така наречената подметка на стърнището, използвайки различни средства – дискови агрегати (лющилници) или плугове за плитка оран (подметачи). Тази операция е полезна също за провокиране на покълването на разпилените семена (самосевки). Проблемите със загубата на влага са свързани главно с непосредствената предсеитбена почвообработка. Тъй-като площите са относително големи, тези машини са с голям захват и обикновено се ползват тежки трактори от порядъка 300-400 к.с. с тегло около и над 15 тона. След тези операции малкото влага в почвата на практика е изчезнала, а полето е преутъпкано. Помага дъжд, който обаче в този период обикновено е рядкост. Последните години в Западна Европа, най-вече във Франция и Германия, фермерите прилагат сеитбена технология за ивична почвообработка, сходна с тази в САЩ и Канада. Тя е възможна благодарение на навлизането на GPS-системите в агросектора, а вече и в България се правят опити за нейното прилагане. Тази технология използва комбинация от машина за ивична почвообработка (стрип-тил) и сеялка за пролетници. Почвообработващата секция на тази машина извършва едновременно няколко операции – отстраняване на растителните остатъци с предните траш-колела (за отстраняване на растителните остатъци), разкъртване и разрохкване на почвата там, където ще се развива кореновата система на растението, оформяне на сеитбената ивица агробиотехника е а
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==