18 ÀÃÐÎÁÈÎ òåõíèêà 5'2017 агробиотехника е а Разкажете за Аграрен научно-индустриален парк (АНИП) Добруджа. АНИП Добруджа е замислен като платформа, където се срещат българскиятбизнес и българската аграрна наука. Това е първият по рода си чисто аграрен парк. Идеята е да се използва основноместоположението му в средата на Добруджа, която е аграрно най-напредналата част от България. Направихме голям научно-изследователски комплекс в село Петлешково, община Генерал Тошево, където се намира иДобруджанския земеделски институт Генерал Тошево. Купихме една от сградите в селото и направихме офиси и лаборатории. Там предвиждаме да има основните научни направления, необходими за развитието на аграрния бизнес – агрохимия, фитопатология и качество на зърното и посевния материал. В тези 3 направления възнамеряваме да обособим лаборатории, като допълнително развиваме някои неща, уникални за България. На първо място това е модерната селекция при пшеницата, тритикалето и слънчогледа. Опитваме се да съчетаем традиционната селекция, развивана в българските земи от доста време, с модерни методи като дихаплоидна продукция и молекулярни маркери. Към момента за дихаплоидна продукция използваме една стара лаборатория на Добруджанския земеделски институт, но възнамеряваме да направим своя собствена и съответно оранжериите, необходими за нейното развитие. Този метод ускорява процеса на селекция. Ако при пшеницата например, нормалната селекция трае 8-12 години, за да се изчисти съответната линия, ние скъсяваме този период до 5-6 години. Развиваме също молекулярната селекция или молекулярните маркери, което представлява изследване на растението на генетично ниво. Правим го в Съвместния геномен център, в който от около година сме съсобственици заедно със СУ. Чрез молекулярните маркери правим изчистването на линиите много по-бързо и точно. Съчетанието на модерни и традиционни методи на селекция доведе до подаване в ИАСАС на 7 сорта пшеница, тритикале итвърда пшеница в последната година. Как се е променила науката от миналото до днес? За съжаление българската наука се развива надолу. Аз не съм научен работник, но съм имал достатъчно досег до хората от аграрната наука, за да усетя, че нещата са зле. Финансирането е слабо, но не е само това. В други държави също иматози проблем, но там има държавна политика, която позволява все пак тези научни звена да държатнякакво ниво и да търпят развитие. Техниката в нашия Добруджански институт е много остаряла, а млади хора почти не се срещат. Именно на тази база ние се опитваме да повдигнем нивото. Фактът, че инвестираме като частна компания в наука емалко плашещ, защото тя е дългосрочно капиталовложение. Но това е стратегията ни и ще продължаваме да я следваме. Смятаме да инвестираме в наука, за да постигнем нещо значимо. В противен случай се превръщаме в обикновени продавачи на семена. Вашият съвет към българските земеделци? Да се опират повече на науката. Вероятно сте чували, че в България и основно в Добруджа фермерите се надскачат кой е хвърлил повече тор. По този начин почвата се скапва заради химията в торовете. Тя издържа няколко години и започват проблемите. Тук идва моментът за агрохимията. Самиятфермертрябва да се погрижи да даде съответните проби в агрохимичните лаборатории, да му кажат какъв е съставът на почвата, каква тор има нужда да сложи и в какви количества. Още повече, че със сеитбооборота веществата в почвата постоянно се разместват, т.е. тези анализи трябва да се правят постоянно. Трудно е, защото понякога има твърде малко време и лаборатории, които могат да направят сериозен анализ и добър прочит на резултатите. Някои от по-едрите фермери дори са си купили подвижни лаборатории, но резултатите реално трябва да бъдат разчетени от специалист. Тук се явява ролята на нашата лаборатория, на нашия научно-технически изследователски комплекс. Инвестираме в наука, за да постигнем нещо значимо Разговор с г-н Владимир Георгиев, Изпълнителен директор на Аграрен научно-индустриален парк Добруджа
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==