Списание АГРОБИО ТЕХНИКА | брой 2, 2017г.

82 ÀÃÐÎÁÈÎ òåõíèêà 2'2017 агробиотехника е а Освен разгледаните широко разпространени енергийни култури има още редица растения, които могат да влязат в тази роля. Една от най-използваните култури за производство на етанол е царевицата, но напоследък тя бива заменена от сладкото сорго. То е тревисто растение, което се отличава със своите високодобивности сухоустойчивост. Не е взискателно към почвата или терена, на който се отглежда. Известно е като източник на сироп и фураж за животните, но се явява и чудесна перспектива за производството на „зелени горива”. Биодизелът се добива основно от маслодайни култури, най-вече рапица, слънчоглед и соя. Рапицата е маслодайно растение, устойчиво на суша, което вече се използва и за производство на биогориво. Този тип гориво бързо ще навлезе в масова употреба, поради факта, че може да се смесва и с петролни продукти. Рапицата, за разлика от другите култури, има нужда отпостоянно наблюдение. Хибридните тополи и върби също са предпочитани енергийни култури, които се отглеждат и в България. Те се произвеждат чрез кръстосване между най-малко два други вида от съответното растение. Резултатът е енергично дърво, което расте много бързо и се адаптира лесно към условията на околната среда. Именно интензивният им растеж ги прави напълно подходящи за източник на биомаса. Други масово разпространени енергийни култури са власатка, клен, канадска топола, ясен, орех, чинар и т.н. Въпреки изброените предимства на енергийните култури като алтернативни източници на енергия, не липсвати противоположни мнения. Еколози се притесняват, че площите, необходими за засаждането на въпросните растения, са твърде малко, за да могат да отговорят на прогнозираните спрямо нарастващототърсене нужди. Спорно е също дали дървесината и дървените материали могат да бъдат добивани устойчиво и как се изчисляват намаленията на вредните емисии. Има изследвания, според които някои биогорива всъщностмогатда иматпо-голям въглероден отпечатък оттрадиционните горива. Това се случва поради изсичането на гори с цел засаждането на енергийни култури натяхно място. Друго притеснение е използването на хранителни култури за производство на биогорива, което води до покачване на цените и недостиг на количествата добив. Безспорно този отрасъл има огромен потенциал за развитие. Само времетоще покаже далитойще бъде в положителна или отрицателна насока през зимата, когато слонската трева складира всички полезни хранителни вещества в корените си. Стеблата съдържат голямо количество полезна енергия при директно изгаряне и се събират с механизирано косене. Реколтата се прибира при изключително ниска влажност (10-15%), което я прави готова за употреба чрез директно изгаряне или пелетиране без нужда от допълнително сушене. За осъществяне цикъла на производство се използват традиционни машини. Бамбук При правилно придобиване бамбукъте бързо възобновяем ресурс. Всъщност той не е дърво, атрева, което обяснява защо е едно от растенията с най-висок добив. Възстановява се от само себе си изключително бързо, дори след изсичане на надземната част. Бамбукът увеличава биомасата си с 10-30% годишно, за разлика от повечето дървесни видове, които нарастват с 3 до 5% на година. Това е много важен фактор от екологична гледна точка. Използването на бамбук вместо друга дървесина би ограничило в голяма степен изсичането на горски площи. Бамбуковите гори отделят с до 35% повече кислород в сравнение с идентичен масив от други дървета. За разлика от дървесните видове, бамбукътне задържа бактерии, което позволява обработването му да се извършва само с естествени масла, без сериозна химична намеса. В света има между 1200 и 1500 вида бамбук. Някои от тях са устойчиви на много ниски температури, така че могат да виреят навсякъде. Въпреки това основните местообиталища на растението са в тропичния, субтропичния и умерения климатични пояси. В България бамбукът започва да набира популярност, като до момента се отглежда предимно в оранжерии и частни градини. Други енергийни култури

RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==