19 ÀÃÐÎÁÈÎ òåõíèêà 2'2017 интервю да ще забележим веднага, а почвата под краката си възприемаме като даденост. Може да срещнете определението „технология с нулева обработка на почвата“ или „директна сеитба“, но както и да я наречете, по своята същност No-Till е една ресурсоспестяваща и регенеративна практика, използвана от много фермери по света. Ние от Агримат всяка година организираме образователни семинари и демонстрации по полетата, където участниците получават практическа информация и виждат, че технологията работи и на местна почва. При технологията No-Till операциите на полето се свеждат до сеитба, торене, пръскане и жътва. Сега, на изложението АГРА 2017, ние присъстваме с нашите двеNo-Till сеялки - NOVAG и Turbosem II, както и с No-Till стрипер хедера Shelbourne. No-Till сеялките сеят направо в растителните остатъци на предходната култура, а хедерътжъне, като отнема само зърното от класовете и оставя стеблата на пшеницата да стърчат на полето. Тази стърчаща сламаизиграваогромна консервираща роля – от една страна, през зимата задържа снега в полето, а от друга, пази сянка на почвата през горещите месеци. Така почвата не се загрява, а влагата от нея не се изпарява. Ето един прост пример – нека погледнем на почвата като на една обширна обвивка, която покрива Земята – както нашата кожа обвива човешкото тяло. Със сигурност на кожата не би є харесало ако някой я остави оголена на жега или студ, ако я пробожда, или дълбае в нея, драска я, мачка я. Така реагира и почвата. Трябва да се научим да гледаме на почвата като на жив организъм. И да запомним няколко постулата, който аз обичам да повтарям: „Грижете се за почвата си – безплатен обяд няма!“, „Здравапочва –добрареколта!“ и един, който ми е особено любим: „Пазете почвата – от нея повече няма да се произвежда!“. Последния научих преди няколко месеца, когато бях на обмяна на опит. С група български земеделци ходихме в стопанството на нашия нов партньор - фирма Агро-Союз в Украйна, където от 15 години успешно се прилага No-Till. Те не ровят в почвите си от 2001 г. Какво видяхме и научихме там би могло да бъде тема на друг разговор. Като първи в България, които заговаряме за No-Till, имахме възможността на подберем и най-добрата техника за успешното є прилагане. Искам да дам един съвет на тези, които са решили да се занимават с No-Till – да си купят директна сеялка не е първото нещо, коетотрябва да направят. Така не се става No-Till-ър. Информирайте се, четете, запознайте се със спецификите на No-Till и едва тогава вашето стопанство ще бъде финансово стабилно. Как се възприема тази нова технология от българския земеделец? Какви очаквания има и притеснява ли го този преход? Земеделците, които дойдоха на обмяна на опит в Украйна, вече не се питат „Какво е No-Till!?“ Пред тях стои въпросът как да стартират No-Till в своите стопанства, защото това, което видяха по полята на Агро-Союз, не подлежи на съмнение. Но според мен преходът у нас ще е бавен и постепенен. Трябва първо да се осъзнае, че почвата е основният ресурс на земеделеца и той трябва да се грижи за нея. Тези червеи, които споменах по-горе, са първият явен, очевиден индикатор дали почвата е „здрава“. No-Till-ърите в Америка имат такава мярка, ако в една голяма буца пръст намериш 12 червея, то микробиологията функционира и почвата работи в полза на своя стопанин. През изминалотолятошестбългарски земеделски стопанстваизбрахада прибератсвоята реколта отпшеница с No-Till стрипер хедер Shelbourne. Четири от тях засяха ожънатите полета с покривни култури, направо в растителните остатъци - така както изисква технологията No-Till. Началото е поставено - остава да вървим уверено напред! Много са и тези, които си мислят, че вече прилагат технологията – дисковал стърнищетои засял ряпа, или си купил директна сеялка и вече е No-Till-ър, но такъв не се става със засяване на нещо или с придобиване на поредното желязо. No-Till-ър се става когато изградиш ново мислене – процесът започва в нашите умове.
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==